Татяна Янева-Кларк:“От лошите -добра да оцелявам“

На 12.03.2024г., в кокетното бистро „Фаворит“ в Стара Загора, се събраха приятели и почитатели на поезията, за да отпразнуват новата поетична книга на Татяна Янева –  Кларк „От лошите – добра да оцелявам“. В съдържанието й са включени пет стихосбирки на поетесата: „Душа и тяло“, „Път до розата“,  „Чай на свещи“,  „Докоснато от Афродита“ и „От лошите – добра да оцелявам“. 

Корицата е дело на Светослав Павлов. 

Авторката е написала и следното посвещение: „В памет на Хасан, с цялата ми обич.“

От лошите – добра да оцелявам” – дори само заглавието  на тази нова Татянина стихосбирка приемам като словесна мантра срещу злото, която впрочем звучи в цялост  книгата, каза при представяне на новото поетично томче поетесата- преводачка Виолета Бончева. – Дори малкото на брой  по-дълги стихове излъчват светлина и хармония, като например : „Когато вече стигнал си на хляба по средата”, „Късметлийско”, „Не се сбогувам с есента”…

Няма нито един насилен, маниерен, експериментаторски  стих. Думите естествено намират връзката помежду си и в  един спокоен ритъм сглобяват авторското послание.

Да се радваме на малките неща, да композираме сами живота си, за да го превърнем в песен, да осъзнаваме грешките си, защото зад всяка осъзнатост  стои неочаквана отплата…Да не искаме прекалено много от живота, защото не знаем дали можем да платим…и, ако „пътят извежда нагоре” – да забравим участта да се борим, а  да приемем участта да летим…

Хубавото е, че от нашето поколение поетеси – Радка Шидерска, Керка Хубенова, Татяна Янева – Кларк и аз, Виолета Бончева, които продължихме да пишем и до днес, сме толкова различни по отношение на стила, профила на словесните ни депа, темперамента, с който творим…

Стихотворенията, написани в Кипър, излъчват мощен слънчев заряд, аромат на любов и на радост. Те сияят, те носят в себе си  мелодията и ритъма на един свободен живот, в който онези лирически персонажи, припознали себе си, се наслаждават само и единствено на предизвикателството да се отдадат на хармонията и красотата. Плъзгат се като цветни ладии, искрящи от слънце, цветя и маслинови клонки… Плискат се като ручеи в кристално чиста вода, в която се къпят ангели…И ти се иска да се наведеш над тях, за да пиеш на глътки от късовете лъчезарно небе, от шепата ясни звезди, от зелените фонтани на вечното лято.

Стиховете на Татяна вълнуват със своето класическо съвършенство и дават мъдри отговори на много въпроси, чрез магията на думите… Тяхната зрялост е подарък за почитателите на поезията от един безспорно талантлив автор…”- споделя Виолета Бончева

ТАТЯНА ЯНЕВА – КЛАРК

ОТ ЛОШИТЕ – ДОБРА ДА ОЦЕЛЯВАМ!

На себе си до край да се надявам.

Иглика да бера под слънце ведро.

Любов какво е да науча. Щедрост.

Да се намеря. Да се заобичам.

Спокойно името си да изричам.

И да простя на хората, които

не смеят да ме гледат във очите.

Не знаят те защо съм отлетяла.

Но като лястовица побеляла

на този остров чуждоземна птица

да кацна, търся Йовковата жица.

Случайно тука Господ ли ме прати?

Пространство слънчево, благодаря ти!

В НОЩТА, КОГАТО БЯХ ДАЛЕЧНА!

Изгубена. Непреболима.

Дърво, на брадвата обречено.

Когато нямах дом и име.

Когато вещи, думи, хора

крещяха в мен и ме отричаха.

Вратите злобно се затвориха.

А аз стоях на прага – ничия.

Тогава някой ме намери.

На някого пак станах близка.

Задраска болката и времето.

И нищичко не ми поиска.


МЕЧТАЕХ ЗА КРИЛЕ, А НЕ ЗА КОРЕН.

Със думи и очи не ме плениха.

Мълчах, за да се уча да говоря.

И виках – да се уча да съм тиха.

На болката по бреговете стръмни

беззвездна се катерех, нелюбима.

Владетелка на думите осъмнах!

Загубих всичко – себе си да имам.

Росица Ранчева