Известният преводач Снежина Здравкова пред Долап.бг – за френския език, Операта, Театъра и още….

В момента в Държавна опера-Стара Загора кипи подготовка за премиерата на операта „Ловци на бисери” от Жорж Бизе. Още от миналата година по текста на операта, по произношението на певци и хор, както и по субтитрите работи известният преводач Снежина Здравкова. За огромно щастие на всички оперни хора Снежина Здравкова освен перфектен френски език, има и музикална подготовка. И всичко се случва много по-лесно и леко, защото Снежина има светъл характер и лъчезарна усмивка, която отваря врати, сърца и …гласове, за да пропеят на нелесния френски език.

Снежина Здравкова е родена в Сливен в семейство на актьор, което обуславя по-нататъшния ѝ път и професионално развитие. Завършила е Великотърновския университет, специалност френска филология. Учила е класическо пеене. С театрални преводи се занимава още от ученическите си години. Превела е всички пиеси на Ерик-Еманюел Шмит, търсена за превод на пиеси от Ясмина Реза, Франсис Вебер, Жан Ануй, Флориан Зелер, Салом Льолюш, както и от много съвременни автори, пишещи на френски език, за превод и субтитри на оперни либрета, както и за превод на френски език на български пиеси и филмови сценарии.

Снежина работи за втори път със солистите и хора на операта, след забележителното представление на „Фауст” от Ш.Гуно (опера с кукли).

Използваме една от почивките, за да си поговорим за това, къде и как се срещат френският език и Операта и френският език и Театъра?

Какво е да си дете на артисти? Как си отгледана?

Артист бе баща ми. Майка ми не е, но през целия си съзнателен живот е работила в Театъра в Сливен. На нея също дължа любовта си към театъра. Отгледана съм в театъра. Сутрин родителите ми ме водеха в театъра, не знам с какво съм се занимавала цял ден. После съм ходила и на детска градина. Там по обяд съм бягала, защото „има нещо да гледам в Театъра”, така съм казвала. Много са се смеели на думите ми, чудели са се какво е това „нещо”. Може би за някоя репетиция са говорили вкъщи…Бях непрекъснато на представленията, пиесите ги знаех наизуст. Не са ме включвали в съставите, баща ми имаше по-специално мнение по този въпрос. Спомням си само, че в една „Албена” бях в масовката. Но преди това, като съвсем невръстна, ме бяха изтървали и съм изпълзяла на сцената – с една бяла пандела в косите и то не в каква да е пиеса, а в „На дъното”! Последното нещо, което публиката очаква да види в тази пиеса е едно бебе на сцената!

Много сладко!

Да, но наказаха заради това баща ми!(смях)

Откога датира любовта ти към операта?

Откакто се помня! В Сливен имаше Работническа опера, която имаше представления в театъра, в почивния му ден, а баща ми гримираше солистите. Тоест, и в почивния за театъра ден аз пак прекарвах вечерите в него! (смях). А вкъщи се слушаше много музика. Оперна, симфонична, естрадна…

А откъде е любовта ти към френския език?

Може би заради френския шансон… Не е имало някаква специфична причина. Големите ми любови бяха Музиката и Театърът. Не съм си мислила, че някога по някакъв начин ще се занимавам с чужд език. Въпреки, че говоренето на чужди езици за мен бе нещо естествено – от много малка учех немски, имах доста добро ниво за комуникация. И единствено отдалечеността на музикалните училища от Сливен (в Бургас и Стара Загора) ме спряха да не кандидатствам там. „Най-близкото”, в което можех да кандидатствам,бе Езиковата гимназия в Сливен – Френска езикова гимназия тогава, аз съм от втория ѝ випуск.

Добра школа ли беше Великотърновският университет?

Да! Аз и във френската филология се озовах случайно. Готвех се да кандидатствам в Консерваторията, цяла година ходих на уроци при една голяма наша певица, преговарях си солфежа, бях на 4, когато ме записаха да уча пиано, и бях убедена, че това ще е моят път. Но г-жа Сима Иванова, светла ѝ памет, ме чу как пея и изглеждаше да ме е харесала…А изведнъж каза: „Ех, много хубав глас, но защо не си мецосопран?!”. Това беше удар за мен, не много приятен! Но имаше и друг проблем –  изпит по хармония във Вокалния факултет и това много ме обърка. Трябваше за две седмици да се подготвя и да кандидатствам някъде другаде, защото по мое време, ако не те приемат да учиш след гимназия, работиш задължително в производството. Дойде ми наум единствено да кандидатствам Френска филология. И във Великотърновския университет – защото нямаше изпит по български, явих се на изпит само по френски. Такава е „историята” на моя френски език!

А кога за първи път отиде във Франция?

Французите не ми вярват, че бях на 30 години, когато за пръв път стъпих във Франция. Всеки път трябваше да им обяснявам, как по наше време не беше възможно да се пътува в чужбина. Тогава работех в една френска фирма за производство на патешки дроб. Отидохме на едно Аграрно изложение и 2 седмици бях във Франция – не само в Париж, а и в Перигор – много любим за мен регион. Повече време прекарвах не аз да откривам Франция, а да обяснявам за България и най-вече как може българка да говори френски. Това последното беше много интересно за французите! Хазяите ми бяха много сладки хора. Всеки божи ден им идваха гости, на които ме показваха като атракция – „Има една българка, от Източна Европа, която говори френски!” – все пак говоря за 1990 г., началото на откриването ни към света.

Бях много добре подготвена за Франция не от следването в Университета, колкото от Езиковата гимназия. В нея имахме няколко преподаватели от Франция, на много добри преподаватели попаднахме по всички предмети. Учителят ни по Френска Цивилизация така ни тормозеше – да знаем примерно всички паметници на Париж! Не бях особено изненадана от Франция. През 1990 г. ми направи впечатление колко е чист Париж. След това отидох през 1994 г. за повече време и той вече ми изглеждаше много мръсен.

А кога и как френският език се срещна с Театъра и с Операта?

Френският с Операта се срещна много отдавна. Подготвяйки се за Консерваторията, запазих връзките и контактите с приятелите, с които бяхме заедно тогава. И току ми се обади някой – да му прочета някой текст…Първият, който ми се обади за това, бе басът Валентин Пейчинов. Макар че говоря френски и от малка съм свирила на пиано, никога не бях се занимавала по този начин с френския – специално за пеенето. Нотно грамотна съм, но когато наслагвах френския текст върху нотите, ми стана  много любопитно, че не винаги думата съвпада с броя ноти. Започнах да слушам грамофонни плочи в къщи (все пак беше 1979-1980 г.). Схванах по какъв начин се наглася френският за пеенето. После започнах да чета и специализирана литература по тази тема.Жанин Рейс (1921-1920), може би най-известният учител на Мария Калас, е моят пример за работа с певците.

През 2008 г. за пръв път обаче Маестро Емил Табаков ми се обади, че е дал телефонния ми номер в Софийска опера и балет, защото там се прави операта „Лакме” и имат нужда от някой да ги учи на френски език. Оттам тръгна ангажирането ми към определени оперни продукции професионално.А с отделни певци продължавам да работя и индивидуално за конкретни роли или подготовка за участия. А „в крачка“ се научих и как се правят субтитри. Италианският език ми беше любим заради операта.

А с Театъра?

Когато бях във Френската гимназия в Сливен, преводите на пиесите, които се играеха, бяха на един друг принцип. Съответният Театър иска от тогавашния Комитет за култура превод на дадена пиеса и оттам вече им го пращат. На мен ми се е случвало актьори да ме питат за някоя пиеса – за какво се разказва, да им прочета …Първата пиеса, която преведох, беше на всичкото отгоре класика. Но не за представяне на сцена, о, не. За информация на един актьор.

Професионално вече превеждам от 1983 г. Баща ми за съжаление не успя да види нито една от пиесите, които съм превела. Пак казвам, че случайността някой път много добре подрежда нещата. През 1996 г, тогава работех във Френския културен институт,и по един съвместен проект между Посолството на Франция и Народния театър ме ангажираха да работя с актьора Стоян Алексиев, който трябваше да изнесе на френски в Париж един монологичен спектакъл по текст на Цветан Марангозов. Беше много сериозна работа около 6 месеца. Имало е моменти, в които много сме се карали, защото аз настоявам да се направи възможно най-добре. И присъствах на представянето на спектакъла в Париж. След него медиите наобиколиха Стоян Алексиев да му задават въпроси и той ме извика да превеждам. Всички бяха втрещени, че актьорът не говори френски, а е изнесъл спектакъл на този език в продължение на час и четиридесет минути!

Докато бях в Париж тогава, имах невероятния шанс да гледам пиесата „Енигматични вариации” на Ерик-Еманюел Шмит с участието на Ален Делон и Франсис Юстер. С тогавашния директор на Народния театър проф. Стефанов бяхме заедно по проекта и гледахме заедно спектакъла. А когато се върнах в България, той ме извика, беше взел пиесата и ме помоли да я преведа на български, но първо да кажа дали ми „звучи” на български. Почнах да я чета в трамвая и….се озовах на последната спирка, така се отнесох! А като започнах да превеждам пиесата и ….не мога да се спра. Извиках на помощ Светлана Дичева да помага – да пише, а аз да диктувам. Това беше през 1997 г. Прекрасна постановка на проф. Христо Христов със Стефан Данаилов и Мариус Донкин.

След това се запознах с Ерик-Еманюел Шмит в същата 97-ма година, много си допаднахме. Неговата агенция беше изпратила двама френски критици на премиерата на „Енигматични вариации” тук. Доста по-късно научих, че са му казали, че публиката реагира по същия начин, по който реагира в Париж, от което може да се каже, че преводът е много добър. Оттогава е моето сътрудничество с него. Аз и досега превеждам само театъра на Ерик-Еманюел Шмит, не прозата.

Вече след превода на 3-тата-4 тата пиеса забелязах и ми стана правило, че ако започна да чета пиесата на френски и от  първите страници ми „звучи” директно на български, се съгласявам да я преведа.

Сега театрите ли си намират пиесите и ги дават за превод?

Случва се, но много рядко.

Преди 15 години заедно с Харалампи Аничкин, Владко Мурдаров, Златна Костова създадохме Клуб на Театралните преводачиFromPagetoStage. Беше чудесна инициатива и възможност за театрите, благодарение на организираните четения, да се запознаят с последните преведени пиеси от всякакви езици. За съжаление, със смяната на някои директори на столични театри тази инициатива пропадна.

Аз имам възможност да ходя по няколко пъти на театър в Париж – гледам обикновено началото на сезона и после пак февруари месец, когато имат нов афиш. Като харесам някое заглавие, му правя резюме, предлагам го в театър или на режисьор, много често си мисля за определени български актьори, които според мен биха били подходящи да участват, и им говоря за пиесата. Разбира се, ако продуцентът или режисьорът разбират френски, тогава ми е най-лесно. (смях). Работя с 2 агенции, в които съм записана, и ако авторът на пиеса е техен ми изпращат текст,но далеч не всички са подходящи за българската публика, или поне не са в „мой стил“.

Кои са любимите ти български режисьори?

Много са. Навремето ми беше много приятно да работя с Леон Даниел, с Гриша Островски, с Христо Христов. Ако започна да изброявам, със сигурност ще забравя повечето!…Вече няколко пъти работя с Явор Гърдев, работила съм с Диана Добрева, Здравко Митков, Ивайло Христов, Стоян Радев,Владлен Александров,Стефан Спасов, последният ми превод беше с Крис Шарков…

Като истински представител на зодията Стрелец – Пътешественик – в коя страна си оставила голяма част от сърцето си?

О, аз обожавам да пътувам! Във всяка една страна, в която съм била, е оставало по нещо от мен. Самото пътешествие е предизвикателство – какво ще получа от това пътуване и какво ще му дам. Имам си любими дестинации. Цялото семейство сме любители на „културния туризъм“. Случва се да пътуваме за един уикенд само за да гледаме оперен спектакъл или изложба… Много добре се чувствам в Италия! Но си имам любими места из цяла Европа, във Франция, в Белгия, в Швейцария… Неотдавна се „влюбих“ в Кения! Всяка нова дестинация е и ново предизвикателство!

Нови проекти? Какво ново предстои след „Ловци на бисери“?

От началото на годината „имах“ няколко премиери, предстоят още за новия сезон. Театрални спектакли на пиеси в мой превод, с които съм много горда.И в операта в Стара Загора имам нов проект, но засега да запазим мистерията.

ИНТЕРВЮ НА УЛЯНА КЬОСЕВА

Заповядайте на премиерата на „Ловци на бисери” от Жорж Бизе на 21 и 22 март от 19 часа в Операта!А на 23 март в Дома на културата ще гостува спектакълът „Това не го казвай“ на Саломе Льолюш в превод на Снежина Здравкова.