ПИСМО

Александър Сергеевич,

стръвно с Вас днес ни разделят!

Вий сте руски дворянин,

а аз европеец объркан…

И на място на Вашите честни, тъй мъжки дуели,

и дори ръкавица не ми позволяват да хвърля!

В дитирамби за братство и равенство пада без сили

всяко чувство за чест и достойнство, и усет за вяра,

че така разделени сред робство дори не сме били,

и ръждясали погледи сякаш със щик ни разпарят…

И трепери пръстта в своя яд, във прегръдка събрала,

под Чутовния връх свои български с руски войници,

с украински , с финладски , с румънски …с незнайни и знайни.

И в безброя оставили някъде скръбни вдовици.

И привикнахме дамата ни да е обща метреса,

и Дантес да я стапя в безкрайната своя поквара!

Аз отдавна изгубих на честното време адреса

в кръстоносния опит да пазя човешката вяра…

Александър Сергеевич,

двайсет разкрача са малко

да спася на кръвта изтънелия порив за верен…

И с куршумните думи на моята тънка писалка

да отвърна на залпа в гърдите ми точно прицелен.

02.03.2024

Йордан Пеев