На ръце старозагорци пренесоха 300 метровия трибагреник до „Бранителите на Стара Загора“

Празничният 3 март 2024 г. в града-герой Стара Загора започна с песента на камбаните на всички храмове. В 9:00 ч. в катедралния храм „Св. Николай“ беше отслужен молебен за героите мъченици, отдали живота си за свободата на Отечество България.

Малко след това към парк „5 октомври“ от всички страни заприиждаха хора с цветя и знамена. На това място на 5 октомври 1879 г. , областният управител на Източна Румелия княз Александър Богориди, полага първия камък за възстановяването на опожарения и обезлюден от турския башибозук град . От източна страна на могилката има паметна плоча, под която се намира закопано посланието до идните поколения. Каква вяра, каква невероятна вяра са имали предците ни, че от това пепелище отново ще стане град, такъв какъвто е бил преди войната, перла на Тракия… До плочата е паметникът, посветен на руските войни освободители, открит през 1902 г.

Пръв , от името на признателните старозагорци, венец положи и се поклони кметът Живко Тодоров., заедно с бригаден генерал Станимир Христов, министър Атанас Славов, председателя на Общинския съвет – Ивета Лазарова и отец Евгений Димитров. Стотици ученици и млади хора покриха с цветя едно от местата, от които започва новото летоброене на прекрасна днес Стара Загора.

В тържествения военен ритуал за издигане на Националното знаме, знамената на Стара Загора и на Европейския съюз участваха общинското и областното ръководство на Стара Загора, общински съветници, заслужили дейци на науката, изкуството и културата, почетни граждани, офицери, духовници.

После започна походът – поклонение на Знамето към Старозагорската Шипка. За това събитие няма думи. То е толкова духовно, пречистващо, емоционално зареждащо, че само може да се почувства , дори не с ума, а със сърцето. Хиляди знамена – малки, средни, големи – гигантски. Стотици млади и стари – наметнати с трибагреника, дечица- качени върху раменете на татковците – също със знаменце в ръчиците. Девойки облечени в пищни сукмани – нарисували лицата си в бяло, зелено и червено…Едно необяснимо вълнение, един родолюбив взрив- красив, завладяващ, жадуван, неповторим, беше обхванал целия град…

Хиляди хора, хиляди знамена съпровождаха трикилометровата колона до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора. Присъствам на това необикновено събитие от първото му издание и никога не съм виждала толкова много въодушевени, радостни и горди родолюбци и толкова много знамена. Като гора – бели като сутришен друм, зелени като пролетни морави, алени като разцъфтели градини .

Необяснимо е как пред едно парче плат се смаляваме всички, колкото и да сме важни. Падат пагони, титли, отличия, падат годините…И ние пристъпваме увехнали и смутени по неравния калдъръм на историята и поглеждаме с вина, но и с гордост към тези три цвята, събрани в една неделима цялост, към този пряпорец, който е водил дедите ни в бран…И се надяваме, и се молим Той да води децата ни в мир, гордо развян или притиснат до гърдите ни..! Знамето е част от нас, където и да сме по света. То е любов, вяра и единение. То е страст и милост. То е клетва и прегръдка. То е Знамето на България!

Когато стигнахме до подножието на Чадър могила, горните площадки на Мемориала вече бяха заети от нетърпеливи патриоти. И тук отново знамена, знамена и възгласи. По традиция родолюбивите дружества „Традиция“ и „Поп Минчо Кънчев“ с пушки, оръдия и знамена бяха заели позиция на върха, вляво от стоманеното знаме. На площадката с патриотични песни „загряваха“ тържеството Смесеният фолклорен хор и оркестър на НЧ „Св. Климент Охридски“. След тях на импровизираната сцена застанаха момчетата от Гайдарския състав при НЧ“Настроение“ , чиито изпълнения „Кой уши байрака“, „Песен за Капитан Петко Войвода и „Вятър ечи“, предизвикаха възторга на присъстващите.

Под логото „За свободата…да развеем българското знаме“ 300 метровият трибагреник, носен от 200 военнослужещи от Втора тунджанска механизирана бригада и безброй много помагачи, които правеха всичко възможно да се докоснат и за повървят заедно със знамето , заизкачва стъпалата към безсмъртието, за да обвие с плаща си 50-метровия монумент на Самарското знаме, да се извиси над вечната стража под него – шестимата български опълченци и руския офицер с щикове, символ на непреодолимата преграда и саможертва!

Тук, на хълма, където през 1877 г. се е разгоряла битката за града бе кулминацията на общоградското честване „Пред падналите за свободата на България – поклон“!.

По традиция кметът на Стара Загора Живко Тодоров се обърна към присъстващите с думите:

Днес празнуваме нашия национален празник. 3 март е съкровена дата в нашите сърца, защото именно от тази дата започва възстановяването на българската държавност. Тя е съкровена и поради друга причина: Днес почитаме и се покланяме на всички революционери и опълченци, които загинаха в името на българската свобода, в името на това да има българска държава.

Да се наричаме днес свободни българи за нас е голяма чест. Защото това право е напоено с кръвта на нашите предци.

Днес изказваме благодарност и признателност към всички руски, белоруски, румънски, украински и фински войни, които загинаха в името на свободата на България.

Българи, старозагорци не забравяйте, че ние сме православен, горд и силен народ, който дори ятаганът на османската империя не успя да пречупи.

Гордейте се! Празнувайте!

Честит празник, старозагорци!“- каза Живко Тодоров.

Празнично слово произнесе и бригаден генерал на Втора тунджанска механизирана бригада Станимир Христов:

За поредна година заставаме пред този величествен паметник. За поредна година българският национален флаг изминава дълъг път. Преди 146 години на днешния ден България се освобождава от османско иго. България възкръсва на картата на света за пореден път.

Нека не забравяме нашите опълченци, хилядите мъже и жени, напуснали домовете си, изоставили семействата си, майки, бащи, имоти…затова днес България да я има, затова днес ние да сме тук.

Нека не забравяме и хилядите старозагорци, които през лятото на 1877 г. отдадоха живота си в една от най-епичните битки по времето на Руско-турската война 1877/1878 г. Именно тук,на това място, е спасено знамето светиня на българското опълчение – Самарското знаме.

Да не забравяме Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Макгахан, без чиито разкази, очерци, репортажи, светът надали щеше да разбере, че на Балканите има един многовековен народ, който жадува за свободата си.

Не на последно място почитаме хилядите руски, украински, литовски, фински, сръбски и черногорски войни, които оставаха костите си по бойните полета на отечеството ни.

Дълбок поклон към всички, отдали живота си за свободата на България.

Народ, който не помни своята история – няма бъдеще.

Честит празник, българи!

Да живее България!“ – каза генералът.

Пред славната памет на героите, паднали за свободата на България венци на признателност бяха поднесени от името на Община Стара Загора, Втора тунджанска механизирана бригада , Общински съвет Стара Загора, министъра на отбраната на Република България, от министъра на правосъдието на Република България, областния управител на област Стара Загора, Старозагорската света митрополия, парламентарната група на политическа партия „Възраждане“, парламентарната група на коалиция „БСП за България“, началника на отбраната и ректора на Тракийски университет, Тракийско дружество „Одринска епопея“, Студентски съвет на Тракийски университет. Цветя бяха поднесени от името на териториални държавни структури, политически, неправителствени и патриотични организации, стотици граждани.

В тържеството участваха представителна рота на Втора тунджанска бригада и Военният духов оркестър.

Водещ беше актьорът Ивелин Керанов от Драматичен театър Гео Милев“

Празненството продължи с концерт на Невена Цонева.

Росица РАНЧЕВА