Каква е историята на 3 март?

Кой, кога и защо постанови 3 март да е национален празник?

3 март 1878 г. /по нов стил/, когато е подписан Санстефанският предварителен мирен договор и сложен край на Руско-турската война, не е случайна дата. Тогава се навършват 23 години от възцаряването на руския император Александър Втори. Той сяда на трона на другия ден след смъртта на баща си Николай Първи, който умира на 18 февруари 1855 г./по стар стил/. Граф Николай Игнатиев нарочно забавя парафирането на уговорения с турския външен министър Савсед Мехмед паша документ, за да съвпадне с тържествения за императора ден 19 февруари /е март.

След като българския престол с руска благословия заема княз Александър Батенберг от 1880 г. официално 3 март се чества в София като „Ден на възшествието на престола на император Александър Втори“. За първото честване Мини9стерският съвет, начело с Драган Цанков, приема на 25 юли 1880 г. Решение за неприсъствените дни за всичките правителствени учреждения. Там записва, че на 19 февруари /3 март е „Ден на възшествието на престола на Александър Втора и заключение на Санстефанский мир“.

От октомври 1882 г. В новия списък с неприсъствените дни отпада формулировката за императорското възшествие. През 1881 г. Александър Втори е убит при атентат и на руския престол вече е синът му Александър Трети. Остава само формулировката за „сключването на Санстефанския мир“.

През 1885 г. например от вестникарски дописки личи, че празникът е голям: столицата е украсена, в църквите се отслужват молебени, войската минава в тържествен парад, в салона на Читалище „Славянска беседа“ има увеселителна вечеринка.

Политика, винаги политика.

На 31 декември 1887 г. княз Фердинанд в списъка за неприсъствените дни през 1888 г. за първи път отбелязва 3 март като Ден на освобождението. Споменаването на Руско-турския договор е избегнато, защото по това време между България и Русия има напрежение заради Съединението, което императорът не подкрепя.

След абдикацията на княз Александър Батенберг дипломатическите отношения са скъсани на 5 ноември 1886 г.

Политиката играе основна роля във възприемането на датата през цялото време. Съвпадението й с възцаряването на Александър Втори, подписването на Санстефанския мирен договор е и една от причините поради които за дълги години по времето на социализма 3 март е позаметен под килима. Обединението на българските земи, както е според този предварителен договор се смята за шовинизъм. Въпреки „вечната и нерушима дружба“ със СССР, да се припомня за императора и да се носят венци на паметника му в центъра на София е неподходящо.

Кого е освободил цар Освободител?

И досега мнозина смятат, че заря-проверка именно там е потвърждаване на васалността.

Паметникът на цар Освободител е издигнат през 1977 г. в знак на признателност, но там да е кулминацията на честванията на българския национален празник, освен всичко друго, е и принизяване на ролята на сражавалите се руски, финландски, румънски войници и на самите българи, изтъкват критиците.

На аргументите, че този монумент е израз на благодарност към целия руски народ, а императорът само я олицетворява те отвръщат с цитат на надписа:“Царю Освободителю/Признателна България“.

Критиците добавят, че Александър Втори се нарича освободител, не защото е освободил България, а защото е отменил крепостничеството в Русия. Това се случва със закон, публикуван на същата тази дата -19 февруари / март1861 г.

Идеята за въздигане на самия паметник е с политическа цел – затопляне на отношенията между България и Русия. Тя е обявена през 1892 г. и пръв 50 000 лв. За скулптура на императора дарява княз Фердинанд, който е и почетен председател на организационния комитет. Тази инициатива наистина е един от факторите за възстановяване на дипломатическите отношения от 2 февруари 1895 г., макар безспорно по-важно е, че князът отстранява Стефан Стамболов от премиер.

Топли отношения с Русия = на масови чествания. И обратното.

При затоплени отношения с Русия през 1898 г. 20 годишнината от Освобождението се отбелязва тържествено из цялата страна. В. „Мир“ отбелязва:“Големият възторг и ентусиазъм на населението с който е бил посрещнат и изпратен знаменития за българина ден н прерождение. Градовете в цялото Княжество са били богато декорирани. Навсякъде са станали молебени, на които ся присъствували почти всички граждани без разлика на пол и убеждения. В гарнизонните центрове е имало дефилирания на войсковите части. През деня всичка ся поздравявали най- радостно като на Великден, а вечерта е имало богати илюминации из градовете, съпроводени навсякъде с народни хора по градските площади“.

След обявяване на Независимостта на България през 1908 г. тържествата стават още по-големи. 3 март обаче не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в двете противостоящи си коалиции.

Земеделците са против честването на 3 март, както и социалистите. Те са срещу царизма и империализма. Управляващият демократичен сговор връща блясъка на празника през 1925 г., като тържествата в столицата са край храм- паметника „Св. Александър Невски“.

При социализма, позаметен под килима. После – поизтръскан.

3 март се отбелязва до 9 септември 1944 г. и остава сред неработните дни като Ден на освобождението , без да се уточнява освобождението от какво още 6 години. През 1950 г. не е включен в неприсъствените дни. Създава се обаче традиция, на този ден първокласниците да се приемат за чавдарчета и да им се връзват сини връзки.

Послучай 100-годишнината от освобождението през 1978 г. е върнат като празник от „национално значение“ с решение на Политбюро на ЦК на БКП, не не става неработен ден. Започва да се отбелязва всяка година с тържества в извънработно време. Формулировката е „Ден на освобождението от османско иго“.

В началото на 1988 г. във официалните празници е добавен 3 март като „Ден на освобождението на България от турско робство“. По това време сила набира така наречения – Възродителен процес – смяната на имената.

Избран от червен президент, гласуван от тоталитарни депутати

На 27 януари 1990 г. с Указ Държавният съвет начело с Петър Младенов обявява 3 март за национален празник. Досега национален празник не е имало. А възражения за значимостта на датата историци изказват още по социалистическо време. Въпреки това не се случва никакво обществено обсъждане. През март, депутатите избрани още преди промените на 10 ноември 1989 г. гласуват решение, с което потвърждават 3 март като Национален празник -“Ден на освобождението на България от османско иго“. Официалното му честване започва през 1991 г.

Източник: 24 часа