Книга за последните години на турско робство в Стара Загора издаде РИМ

28 февруари 2024 г. в конферентната зала на Регионален исторически музей (РИМ)  – Стара Загора беше представено новото издание на музея, отразяващо последните години от османското владичество в града. 

Историческият сборник включва фототипно издание на „Въспоминания от разбърканите времена.“ на даскал Петър Иванов; „Спомени на разорението на Стара Загора“ -, свитък от 21 ръкописни спомени за разорението на Стара Загора през юли 1877 г., записани през 1896 г. от ученици от Мъжката гимназия „Иван Вазов“ в града, студията „Старозагорска кървава памет“ на изследователя и литературен критик, директор на Литературен музей „Стара Загора“ г-н Иван Матев; Художествено-документално приложение -“Съдбата на българите в последната четвърт на 19 век, през погледа на чуждестранни кореспонденти и илюстратори на престижни европейски издания“. 

В началото на събитието директорът на РИМ Петър Калчев каза:

„Преди всичко искам да благодаря на зам.кмета на Община Стара Загора Павлина Делчева, която предостави на РИМ от личната си библиотека оригинала на книгата „Въспоминания от разбърканите времена“ на даскал Петър Иванов, издадена през 1884 г. Тази книжка наистина е библиографска рядкост. По този начин тя ще може да добие гражданственост и видяна и прочетена от широк кръг читатели.

Идеята да се направи фототипно издание на книжката е на проф. Димитър Петков, арх. Виктория Грозева и д-р Надя Трендафилова, за което също им благодаря.

Развълнуван съм от този повод, тъй като преди 10-15 години започна спор, иницииран от външни, не български сили, които се опитаха да броят костите на изкланите по време на трагедията в Стара Загора през лятото на 1877 г. старозагорци. Това наистина беше много жалко, много тъжно, тъй като тези наши предшественици са дали живота си и в един ужасен ужас са изживели трагедия, която се е случила тогава, към един геноцид към един цял град, който е опожарен. Някои дори се опитаха да прокарат тезата, че едва ли не старозагорци сами са си запалили града, тъй като в мазетата са си държали ракии и други алкохолни напитки, което е много жалко и много тъжно. Наистина това са българи християни, които са изклани по най-жесток начин.

Освен книжката „Въспоминания от разбърканите времена“ благодарение на Литературен музей „Стара Загора“ и неговия директор Иван Матев, за което му благодаря, са представени и спомените на 21 ученици от 4-ти клас (сега 12-ти клас) . Шестима от тях са свидетели на тази трагедия, а другите записват спомени от своите роднини. Мисля, че всеки който прочете тези спомени, няма да може да спи вечерта. Наистина трагедията е била пълна и никой не може да обвини тези момчета, че са манипулирани. Това е 1884 г. Чест прави на даскал Петър Иванов, който инициира това нещо. Те са имали невероятно чувство за историчност, затова, че тези събития трябва да се знаят, защото с времето се забравят.

Това е много добро издание, което ще бъде подарено на библиотеките на училищата и читалищата. Трябва да помним и да пазим паметта на тези мъченици на Стара Загора“ – каза г-н Калчев.

Книгата представи историчката Райна Антонова -Тончева – главен уредник на РИМ:

„Настоящото издание ни връща в последните години от османското владичество в Стара Загора. В първата част представяме спомените на даскал Петър Иванов „Въспоминания от разбърканите времена“, отпечатана в Пловдив през 1884 г., книгопечатница „Напредък“. Книгата е библиографска рядкост. Запазени са много малко екземпляри от нея.

Във втората част публикуваме корпус от 21 ръкописни свитъка със спомени от разоряването на Стара Загора през юли 1877 г. Документите, които се съхраняват във фондовете на Музей „Литературна Стара Загора“ се обнародват за първи път. През лятото на 1896 г. даскал Петър Иванов, тогава училищен инспектор, възлага на учениците от четвърти клас на горния курс (днес 12-ти клас) на Мъжката гимназия „Иван Вазов“ да съберат спомени за разорението на града по време на Руско-турската война. Атанас Жеков, Николай Димитров, Давид Ааронов, Васил Иванов и Руси Тодоров, Нейчу Желев, Иван Василев, Васил Йовчев, Д. Йовчев, Стефан Танев и Марко Жечев, Въсю Колев, Ст. Руев, Тодор Марков и Димитър Атанасов, Димо Грозев, В.Маринов, Стефан Димитров, Наню Динев и Йосиф Стоилов записват и представят на Иванов, своите домашни работи, които свидетелстват за трагедията, разиграла се в Стара Загора през лятото на 1877 г.

При археографската обработка на текстовете сме взели под внимание следното: ръкописите на учениците публикуваме изцяло, без съкращения. Запазваме изказа, стила, граматическата конструкция и диалектните форми на отделните думи. На места в текстовете, за по-голяма яснота, съкратените думи са развити изцяло, като допълненията са поставени в средни скоби. С многоточие и средни скоби в текста са отбелязани неразчетените думи. Турските, руските и остарелите думи са пояснени под линия. Под линия поясняваме и уточняваме имената на споменатите селища и някои местности“- каза Райна Антонова.

Спомените отразяват тежката съдба на християните през тези три дни. Във всеки спомен са описани десетки християнски съдби. Зад всяка страница на тези спомени се крие съдбата на даден човек или на дадено семейство. На две места в спомените, а и даскал Петър Иванов отбелязва, че загиват 14 000 души. Между другото, във всички спомени се казва, че по това време градът е пълен и с хора от селата дошли в града кой пешком, кой с волска каруца, натоварил цялото си семейство, да търсят спасение в Стара Загора. Трудно е да се каже колко хора са се намирали през тези три злочести дни. В един от спомените баба Стана казва:“И на най-злия си враг, не пожелавам да преживее такова нещо,каквото преживяхме ние в Стара Загора.

Иван Матев е направел изследване „Старозагорската кървава памет“. Геноцидът в Стара Загора през юли 1877 г.

„За тези събития кратко не може да се говори, защото това е много дълбока рана. Това е една историческа каверна, не само за Стара Загора, но въобще за Балканите. Защото посегателствата върху населението на Балканите, което е говорело български език и е славело православната вяра са били нескончаеми и са продължили векове.

Конкретно за това, което аз съм публикувал, около 60 страници, е много малка част от материала, който съм събирал за геноцида в Стара Загора и конкретно за тези събития между 19, 20 и 21 юли 1877 г. Започнал съм да ги събирам от 1984 г. Ако някой трябва да се съмнява и да спори за величината на този геноцид за унищожаването на Стара Загора, както навремето в Античността е бил унищожен Картаген, трябва да спори не с нас, съвременниците, а с хора като опълченеца Стефан Иванов Кисьов, който има спомени за Старозагорския бой и за разгрома на Стара Загора. Да спори с Петко Рачов Славейков в неговите забележки озаглавени „Приключенията в Стара Загора и унищожаването на старозагорското население. Трябва да спори с Георги Георгиев Димитров , изключително скрупильозен и документално-прецизен автор, който на базата на своите многогодишни проучвания, издава книгата „Страданията на българите и освобождението на България през 1877/1878 г. Неговото родолюбие не е фиктивно, а се основава на болезнена необходимост да се каже истината. Той дори ипотекира своята къща, за да издаде през 1899 г. книгата си.

Хората, които се обявяват срещу геноцида, трябва да спорят и с даскал Петър Иванов. Макар че само във финалната част на книгата си разказва за погрома и за клането в Стара Загора, достатъчно добре е показана трагедията на града. Трябва да се спори с граф Николай Игнатиев, с неговите писма, които е написал от Стара Загора до своята съпруга графиня Елисавета, внучка на фелдмаршал Михаил Кутузов. Заедно със своя адютант, те са присъствали при второто освобождение на Стара Загора, на унищожаването на този град. В своите писма той пише, че този град вече не съществува. Това е мъртъв град, силует на град, който е бил бисерът на Горнотракийската низина.

Добре че през 70-те години на ХХ в., проф. Костадин Косев издаде тези записки, които допълват картината.

Трябва да се има предвид, че по време на Руско-турската война са участвали големи професионалисти – репортери, художници, журналисти, които са рисували от мястото на събитията явленията – кланетата, боевете, победата…“

В емоционалното си слово, изпъстрено с разкази на действителни случаи от епопеята, в това число и с неговата майка, която тогава е била на 6 години, г-н Матев подчерта, че това унищожение влияе на генофонда на тази част на България. Близо цяло столетие, този район не може да се възстанови генетично, защото липсва основният му базис.

„Това се доказва от унищожението на родовете, които с Божията помощ съм проучил, – сподели Иван Матев.- Такъв е случаят със Стоянстаевия род, с Димчостаевия род, на Момчил Теньовия род, рода на Николай Аръшев, на Георги Байданов, Герджиковия род – изклани и избити над 50 души. За рода на Карл Гюрчев правих изследване в продължение на 7-8 години и се оказа, че потомците им живеят с това страдание повече от 100 години. Тези събития са многопосочни. Те имат радиално лъчение. Във всеки отделен случай може да се разбере съдбата на род, който се явява като контрапункт на ситуацията.

Загиналите хора в тези събития са новомъченици. Неслучайно на 26 юни 2008 г. Общинският съвет на Стара Загора на свое специално заседание , под No192 утвърди 19 юли за Ден на мъчениците българи, православни християни, загинали в Стара Загора от турския ятаган, по време на кървавото унищожение на Стара Загора на 19/31 юли 1977 г.

Трябва да помислим за душите на тези хора, които витаят неуспокоени и същевременно твърде поругани, защото са нещастни цивилни граждани, които стават кървав курбан“.

На събитието присъстваха и двама свещеници – Йордан Карагеоргиев и Евгений Димитров. Според тях е започнала канонизацията на мъчениците на Стара Загора, но процесът е твърде бавен.

–

Книгата е издадена със съдействието на Община Стара Загора,Регионален исторически музей- Стара Загора и Музей „Литературна Стара Загора“

Книгата се продава на щанда за подаръци на РИМ.

Росица Ранчева