Янаки Манасиев – непознатия европеец

интервю с Галина Димитрова – Димова , уредник в Софийска градска художествена галерия. куратор на изложбата на Янаки Манасиев в Стара Загора и изследовател на неговото творчество, направено при откриване на изложбата на 23 февруари 2024 г. в Старозагорската художествена галерия

Какъв е поводът да се направи тази голяма изложба на произведения на Янаки Манасиев?

Поводът е 90 годишнината от рождението на художника, която беше през 2023 г. Тогава се проведоха различни инициативи в много градове в страната. Във Великотърново имаше изложба с произведения на Манасиев и негови ученици. Той е бил преподавател в университета на старата българска столица. В Плевен също имаше изложба. Но в Софийска градска художествена галерия беше най-мащабното начинание, защо имахме желание да направим по-голяма ретроспекция на художника. Това беше много труден и амбициозен процес, защото той, уви, много рано напуска този свят – само на 45 години, но оставя доста богато наследство – живописно и графично. За нас беше предизвикателство да подберем от всички картини , които ни е завещал, най-доброто, за да го представим на българската публика.

Селекцията беше трудна. Работехме с 15 галерии в страната плюс частни колекционери. За щастие много от картините на художника и то вероятно след смъртта му, стават притежание на фондовете на общински и държавни галерии. С най-много произведения от него разполагат в галерията в Търговище, Шумен, Велико Търново, там където е живял и работил.

Каква е философията на изложбата „Янаки Манасиев. Сам и встрани“ по която подредихте експозицията в Стара Загора?

Моето желание беше да проследим разнообразието в творчеството и подходите на Манасиев. Не толкова да доминира нещо, колкото да дадем по-широк поглед на това колко е разнообразен . Това което винаги ме е изумявало като негов изследовател е, че е изключително разнолик творец. В изложбата в Стара Загора може да се види колко различни са неговите картини, все едно ги е рисувал различен художник. Това показва той колко смело твори и експериментира,търси. Поставя си задачи, които целенасочено следва. Това беше философията на тази експозиция. Не толкова да акцентира върху великолепни женски портрети, които на мене винаги са били слабост. Ако имах друг подход бих проучила и показала основно женските портрети, но исках да се видят повече композиции. Да се откроят двете му основни линии – монументалистичната и декоративната, както аз ги определям. Едната е свързана с постимпресионистичните влияния, другата е чисто Манасиев почерк. Избира нещо, което го вълнува, след това започва да го развива, което можем да проследим в картините му.

Вярно ли е, че не е подписвал своите работи?

Да! Нито слага подпис, нито датировка, което за изкуствоведите е изключително трудно. По време на работа върху изложбата и каталога, в който сме събрали всичко, до което достигнахме. Беше много трудно да подредим творбите му. Той е смятал, че няма нужда да се подписва една творба. Тя трябва да говори сама за себе си и да представя съответно почерка на автора. Така съм чувала от неговите съвременници и студенти.

Един от големите старозагорски художници живописци Димо Генов е негов студент. Той какво Ви разказа за маестрото?

За първи път се насочих към изследване на творчеството на Манасиев още като студентка в Художествената академия – специалност „Изкуствознание“. Реших това да е дипломната ми работа. Така че в края на 90-те години на ХХ век започнах да го изследвам. Тогава, благодарение на много негови колеги и съвременници, успях да достигна малко по-навътре в неговия творчески свят. Но сега, покрай работата ми по изложбата в Софийска градска галерия, се свързахме с Димо Генов. Бяхме много впечатлени от тяхната дългогодишна силна връзка, спомените, които Димо много силно пази. Когато направихме представянето на Каталога, който излезе в началото на месец февруари, го поканихме и той се отзова на поканата ни. На събитието в София за представянето на Каталога, той много хубаво и вълнуващо говори за наследството му, за това каква благословия е да го познаваш, завещанието му към следващото поколение . Беше много интересно и много емоционално …

Разкажете малко повече за подредената изложба в големия салон на Старозагорската художествена галерия. Какво могат да видят почитателите на изобразителното изкуство, гражданите, учениците?

Публиката ще види селекция от над 90 творби на Янаки Манасиев, които могат да разкрият неговото многолико творчество. Това са платна от различни негови периоди – най-ранните му творби, веднага след като завършва Художествената академия – в края на 50-те години, когато много смело започва да експериментира. От тогава са творбите от т.н. от мене декоративна линия. Ясно могат да се видят инвенции от Матис, Гоген, които са любими художници на Манасиев, на които той искрено се е възхищавал и съответно се е учил от тях. Но това е съвършено негов стил. Не можем да говорим за други референции. Това е шуменският му период, когато той живее и работи там. По-късният му период, когато отива във Великотърново, за да преподава във факултета по изобразителни изкуства. От този период са по-големи платна, по-смели, с друг замах. Там е тази монументалистична линия, за която споменах преди. През цялото време – женските портрети, които са едни от най-отличителните за мене. Имал е изключителен афинитет към жената. Тя е била за него истински идеал – муза, но и съвършенство, към което той се е стремял, за да го пресъздаде в картините си. Изключително лирични образи виждаме в тези платна, много силни картини.

С какви техники е работил Манасиев?

Използва различни техники. Има и доста интересни експерименти с маслени бои върху картон. Работи акварел по много добър начин. Например серията, която прави в Ленинград. Тя също са представена в изложбата. Използва и масло върху платно. Температа много обича и то върху картон или фазер. Прави доста графика. В Шумен прави гравюра на картон. Това са едри обобщени обеми, които стоят като плоскости. По-късно в университета във Велико Търново има много добра графична база, където работи литография. Доста експериментира и с нея. Има по-малко офорт – т.н. метални техники. Има изключително много рисунки, в които можеш да прозреш истинския творец, колко уверено и смело изгражда образи и композиции.

Какво е Вашето откритие при изследване на изкуството на Манасиев и при подготовката на изложбата?

Моето откритие са големите картини с интересни сюжети, които разгръща в последните си години. Появиха се нови женски портрети, които не бях виждала. Появиха се и много мъжки портрети. По-рано, когато го изследвах, бях убедена, че той не рисува мъже, но сега се появиха и то на негови близки, приятели, сътрудници. Те никак не са по-лоши, но женските са негова запазена мярка.

Кажете нещо за него като човек?

Изключително интересен ярък и артистичен мъж,. Роден е в едно село Божица до Търговище в семейство на преселници от Босилеградско. Израства в селска среда. В рода му няма други творци. Бил е много интересен като личност, като артистично присъствие. Бил е едър и красив мъж, понякога доста гръмогласен в поведението си, но всъщност изключително лиричен и емоционален, с богата душевност и вроден аристократизъм. Бил е много безкомпромисен, особено за изкуството си . Държал е неговите студенти да бъдат като него отдадени на изкуството, без компромиси. Бил е истински посветен на изкуството.

За съжаление на 45 години умира от онкологично заболяване.

Ако трябва в едно изречение да представите и Янаки Манасиев и изложбата, какво ще е то?

Янаки Манасиев -непознатия европеец, защото има много силна връзка с европейската школа. И макар по ред причини не сме имали шанса да бъдем силно свързани с общоевропейското развитие, смятам, че Манасиев може да бъде нареден до такива големи имена като Пикасо, Матис, Гоген, от които той искрено се възхищава.

Росица Ранчева

/Изложбата можете да посетите до 31 март 2024 г./