Аврам Чальовски е създателят на шоколадовата индустрия в България.

Търговецът е първият, който дава 13-а заплата. / Снимки: Семеен архив на Иван Цветански, внук на Аврам Чальовски, и Държавна агенция „Архиви“

Дарява стотици хиляди левове на манастири и църкви 

Натрупва начален капитал, продавайки боза по улиците 

Търговецът започва от нулата, без пари и качествено образование, но успява да създаде империя от фабрики и да натрупа богатство, което не пази за себе си, а раздава на нуждаещите се.

Бащата на шоколада, Царя на шоколада и българския Хенри Форд (заради щедрата му благотворителна дейност) са само част от прозвищата, с които не само съвременниците му, но и следващите поколения го наричат.

Аврам се ражда в малкото селце Галичник, което тогава се намира в пределите на Османската империя, а към днешна дата е част от Северна Македония.

Много малко се знае за неговото детство, освен че е овчарче и гони животните по баирите от крехка възраст.

Две десетилетия след раждането на Чальовски София става столицата на новоосвободеното Княжество България и се превръща в притегателен център за много бежанци и преселници от Македония. Аврам идва у нас през 1878 г. и в началото чиракува в бакалия, късно вечер мие чинии в кръчма, а сутрин продава боза по улиците. След десетина години неуморен труд натрупва капитал и започва сам да произвежда локум и боза, като има собствена работилничка.

Аврам със семейството си, което живеело скромно

След още 10 години си купува кон и мелница и и заедно с друг работник започва да произвежда тахан халва в работилницата. Минава още една декада от живота му и предприятието е разширено и модернизирано, като скоро се превръща в голяма фабрика.

Това е първата фабрика за тахан халва в България, която започва да произвежда и сусамено масло. През 1921 година отваря втората си фабрика в Бургас, след като купува 2 работилници. Предприятията в София и Бургас са под името „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“.

Чальовски държи да работи с качествени суровини, които да бъдат обработвани с модерна техника. За да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и цех за амбалаж, както и собствена печатница за етикети. Фабриките му разполагат със собствени водоизточници, кравеферми и рафинерии. За пръв път въвежда у нас мляко и яйца на прах, което за онези времена е технологична революция.

През 1936 година открива трети клон на фирмата на Гара Искър. В него произвежда растителни масла, глюкоза и нишесте, а сградата на централата на фабриката е обявена за паметник на културата.

Високото качество на продукцията му е доказано от множество отличия от международни панаири и изложби. През 1906 година получава сребърен медал в Милано, в същата година е отличен със златен медал в Лондон, награди в Атина, Солун и Пловдив. Фирмата получава документ през 1938 година, който гласи „Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“, което представлява най-високото признание за дейността на Чальовски.

Съвременниците на търговеца го запомнят като човек на действието, който не познава умора. Така възпитава и децата си – че в живота са важни „трудът и постоянството, честността и благородството“. Според неговите разбирания успехът ще настъпи само след много труд. Семейството му живее скромно и в нито един момент не демонстрира пред обществото, че разполага с огромни средства.

Но Аврам е щедър за другите. На работниците си осигурява безплатна храна в стол и отделно от заплатите им дава хранителни продукти. Вярва се, че Чальовски е първият български работодател, който дава на работниците си 13-а заплата, както и половин възнаграждение за Великден. На младите семейства, които работят за него, отпуска заеми, като негови съвременници разказват, че в немалко случаи опрощавал задълженията.

Предприемачът прави голямо дарение на Зографския манастир, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, който е патронът на фирмата. Също така подарява параклис на църквата „Успение на Свети Иван Рилски“ в Рилския манастир. При Чальовски живее и работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов в продължение на 17 години, който създава множество шедьоври. Освен това Чальовски дарява чрез завещанието си помощи на стойност 550 000 лева на Бигорския манастир, църквите „Света Петка“ в родното му село Галичник, „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в София.

Отделно търговецът дарява средства на стотици училища и помага на българчета да учат в чужбина, тъй като самият той смята, че не е бил достатъчно образован, и е искал децата да го надминат.

Много от даренията му остават неизвестни в историята, тъй като ги прави анонимно. В завещанието си Аврам отпуска 10 милиона лева за създаване на фондация за подпомагане на „бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства“. Отделно дарява стотици хиляди левове за старчески приюти.

Подкрепя финансово и революционното движение в Македония, като синът му Евстатий Чальовски участва в чети и въстания (виж карето).

Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година в София на 89-годишна възраст. Погребан е редом с първия работник, с когото стартира предприятието си. Двамата почиват в софийските гробища, където Чальовски има закупена още в 1912 година самостоятелна гробница с 12 клетки.

Няколко години след смъртта му фабриките му са национализирани, богатството му се губи и завещанието му остава неизпълнено.

Синът му Евстатий е революционер

Евстатий (Страте) Аврамов Чальовски е син на Аврам Чальовски и български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Влиза в четата на Максим Ненов, но след като е разбита на 29 май 1903 г., бяга в България. Влиза във върховистката чета на Сотир Атанасов, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След няколко тежки сражения с турския аскер четата се разпръсква, а Евстатий Чальовски влиза в четата на Мише Развигоров.

През пролетта на 1904 г. влиза отново в Македония с дебърско-охридските чети на Цветко Христов и Иван Пендаровски, а след това е четник при Павел Караасанов. По-късно се установява в България и се занимава с търговия.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение заедно с брат си Манол. Служи в Първа рота на Първа дебърска дружина. Ранен е в Междусъюзническата война на 18 и след това пак на 20 юни 1913 г. Носител е на орден „За храброст“ IV степен и доживява до 58 години.