На този ден църквата отбелязва първото и второто намиране на честната глава на Св. Йоан Предтеча

На 24-ти февруари църквата отбелязва първо и второ намиране на честната глава на Господния предтеча и кръстител Йоан.

Когато била отсечена честната глава на свети Йоан Предтеча, дъщерята на Иродиада я приела на блюдо и я отнесла на майка си.

Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие. И като се погаврила с честната глава, не позволила да я предадат на погребение заедно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че ако погребат тялото му заедно с главата, Йоан ще възкръсне и отново ще почне да я изобличава.

Учениците на свети Йоан Кръстител тайно взели тялото му и през нощта го погребали (Мат. 14:12; Марк. 6:29) в самарийския град Севастия*. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча дълбоко в тайно безчестно място в двореца си.

Според преданието свети евангелист Лука, проповядвайки Христа в Севастия, измолил от жителите дясната ръка на Йоан Кръстител и я пренесъл в Антиохия. През Х век десницата на Кръстителя била пренесена в Константинопол, а в 1798 г. орденът на йоанитите я принесъл в дар на Руския император Павел I.

Само жената на Иродовия домакин Хуза, на име Йоана, за която споменава свети евангелист Лука, знаела това място. Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят пророк и за поругаването над честната му глава, тя взела главата тайно през нощта, поставила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от имотите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той започнал да си мисли дали пък това не е Йоан и като не намерили главата, изпаднали в недоумение. Ирод дори казал на домашните си следните думи за Иисуса: „Това е Йоан, комуто аз наредих да отсекат главата. Сега той е възкръснал от мъртвите, и затова чрез него стават чудеса“.

След много време един знатен велможа, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Като оставил света, той дошъл в Иерусалим, купил това място на Елеонската планина, което някога принадлежало на Ирод, построил си там килия и станал монах, като изпълнявал заповедите Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна църква, той започнал да копае ров за основите. И по Божий промисъл, той намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча.

По различни благодатни знамения и чудеса и по откровение от Бога той разбрал, че тази глава принадлежи на свети Йоан и започнал с голямо благоговение да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието се разпространило по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо Истинния Бог, поставили навсякъде в Иерусалим техни изображения и им принасяли скверни жертви.

Виждайки това и предчувствайки кончината си, този монах отново скрил в земните недра светата глава на Предтечата: боял се да не би след кончината му някой да започне да постъпва с нея безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата му. След кончината му тази църква остаряла, разрушила се и дори се изравнила със земята, така че дълго време никой не знаел, къде се намира честната глава на свети Йоан Кръстител.