Изложба „Янаки Манасиев. Самотен и встрани“ откриха в Художествена галерия Стара Загора

На 23 февруари 2024 г. в голямата зала на Художествена галерия – Стара Загора беше открита гостуващата изложба „ЯНАКИ МАНАСИЕВ. САМОТЕН И ВСТРАНИ”. Тя включва над 90 произведения живопис, графика и рисунки от целия творчески път на художника.

„За мене е истинско удоволствие и чест в Художествена галерия Стара Загора да представим този голям проект и художникът, който ще докосне по особен начин със своите произведения всеки посетител,- каза при откриване на изложбата д-р Катя Тинева, директор на Старозагорската художествена галерия. – Специално благодаря на Софийска градска художествена галерия в лицето на директора Аделина Филева, която е с нас и която удовлетвори нашето желание да има продължение на тази изложба, която допреди седмица беше в залите на столичната галерия“.

„Контактите на Софийска градска художествена галерия и Старозагорската художествена галерия са далече назад във времето. Ние имаме чудесно приятелство с този екип сложено от проф. д-р Марин Добрев и съм уверена, че ще продължи и занапред – каза Аделина Филева.-За нас е голяма радост, че тази изложба не отива в депата, а ще продължи своя живот и ще могат още много хора да я видят. Изложбата е ценна не само със своите художествени достойнства, а с посланията му, които са актуални за всеки от нас. За съжаление често забравяме за нашите творци, които като Янаки си отиват твърде рано, едва на 45 години и творбите му са в определени колекции или от някои от галериите в по-големи масиви.

Когато се направи такава ретроспективна изложба, тя не само показва развитието на този художник, а и неговия живот. Вие се срещате с неговия образ, но зад него се заключава всичко, което той е правил. Такива изложби и изследването, което направи нашият колега Галя Димитрова, отварят врати за живота и творчеството на Янаки Манасиев, за да разберем какъв е приносът на този художник и как той вдига на по-високо ниво българското изобразително изкуство“.

Повече за живота и творчеството на Янаки Манасиев говори Галина Димитрова – Димова- уредник в Софийска градска художествена галерия, куратор на изложбата в София и Стара Загора и изследовател на живота и творчеството на художника. Според нея Манасиев е много ярка фигура в българското изобразително изкуство през периода на 60-70-те години на ХХ век. Той е от така нареденото „априлско поколение“, рожба на „историческия“ пленум на ЦК на БКП през 1956 г., когато настъпват сериозни промени както в икономическия живот, така и на художествената сцена. Работи заедно с такива ярки имена като Светлин Русев, Иван Кирков и т.н., но неговия творчески му път се развива различно. След завършване на на художественото си образование през 1958 г. За малко се връща в родното си село Божинци, след това работи като художник в Шумен. Там много смело започва да експериментира. Вкарва свежа струя в художествения живот през 80-те години: ярка звучност, по-интензивна палитра, интимни жанрове. Местните интелектуалци не могат да разберат творчеството му. Поканен е за преподавател във Великотърновския университет, където се разгръща неговият талант. За съжаление жизненият му път свършва много рано. Само можем да предположим какъв щеше да бъде неговият път, когато има вече зряло творчество.

„Като почерк – различен е Манасиев – самобитен като почерк, интимни работи с интересна декоративна линия , монументалистични стегнати обеми и форми, изключителен експериментатор, човек отдаден на изкуството, който не прави компромиси и твърдо върби по избрания от него път“- каза Галина Димитрова -Димова. (Очаквайте с нея специално интервю за читателите на Долап.бг).

На събитието присъства и старозагорският художник Димо Генов, негов ученик и впоследствие през 1970-те години – асистент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ .

„С Янаки Манасиев общувах в продължение на 8 години. Много широко скроена личност, висока мярка за всичко, човек, който в изкуството не прави компромиси. Човек, който създава творци и ги кара да се чувстват уверени в себе си и в своите възможности…Труден характер такъв какъвто задължително притежават ярките творчески личности. Прекрасен човек – уважителен, нежен, чувствителен, с две думи – роден художник. Само можем да съжаляваме, че той напусна този свят толкова рано. При един разговор Светлин Русев каза:“Янаки тъкмо намери себе си и си отиде!“ Нека да се насладим на това приказно наследство, да го съхраняваме, да го популяризираме и да отправяме към делото му дълбок поклон“- сподели Димо Генов.

На церемонията по откриване на изложбата“Янаки Манасиев. Самотен и встрани“ присъства и неговият първи братовчед Стефан Игнатов , превърнал родния дом на художника в къща-музей.

„С Янаки бяхме много близки. Когато почина и изпратих и неговите родители, знаейки кой е той, реших да направя родния му дом посещаем. За неговата 60-годишнина открихме къщата за посещение и всяко лято тя е отворена. Къщата се намира на централния път София – Варна, на около 2 км след Ястребино.

В къщата има доста голямо пространство. Изложени са около 60 творби – рикунки, графики, живопис. Освен беше направил гаража сграфито – рисунка в стената, която е абсолютен шедьовър. Едно сграфито, което беше правил в Шумен на къща пред театъра, за съжаление вече не съществува. В московското издателство „Слово“ в книга „500 шедьоври“. Сред тях е сграфитото в Шумен, това в село все още е неизвестно. Има малка снимка в книгата, направена заради изложбата от Софийска градска художествена галерия“- сподели Стефан Игнатов.

Изложбата е съпроводена от каталог и книга за Янаки Манасиев.

Янаки Манасиев (1932–1978) е роден в с. Божѝца, област Търговище. През 1952 година учи в специалност „Живопис” на Художествената академия в София при професорите Ненко Балкански и Илия Петров. След 1970 година той става асистент във Великотърновския университет и преподава в специалност „Живопис”, а през 1978 година се хабилитира като „доцент”.

Участва в много общи художествени изложби, национални конкурси, пленери, организира студентски прояви, изложби и др. Открива две самостоятелни изложби през 1975 година (Пловдив и Велико Търново) и една с цикъла Ленинградски акварели през 1976 година в София.

Творчеството му включва маслена живопис, акварели, графика и рисунки. Работи във всички жанрове като създава портрети, автопортрети, фигурални композиции…Познат е също като „майстор на женското тяло”. Впечатляват и неговите серии пейзажи, натюрморти, илюстрира книги и има сценографски проекти. Художникът не подписва творбите си, но те се открояват с подчертано индивидуален и характерен почерк.

Изложбата ще остане открита до 24 март 2024 г.

Росица Ранчева