Младият оперен певец Йосиф Славов – любимец на Музи и на Добрата съдба

Висок, красив, талантлив, МНОГО талантлив!

За Йосиф Славов /баритон/, на 26 години, всички говорят като за новата надежда от Голямата Българска Оперна Школа. Звездата на Йосиф Славов изгря на сцената на Държавна опера-Стара Загора с участието му в операта „Лучия ди Ламермур”, а после и в „Травиата“, „Фауст“, „Мадам Бътерфлай”. През ноември 2023 г. той бе незабравим Евгений Онегин в едноименната опера. Сега ни предстои да го видим отново на сцената в тази роля на 24 февруари.

„Много предимства има този млад оперен певец. Героят на Пушкин Евгений Онегин е точно на годините на Йосиф – 25 -26. С пленителна осанка, горделиво поведение и самочувствие, аристократично въздържан, той се държи възпитано, но надменно и предизвикателно в света на другите. Всички тези и още много качества, облечени с великолепния му баритон, направиха участието му забележително и запомнящо се” – написа в своя отзив след премиерата Росица Ранчева.

Преди „Евгений Онегин” в края на месец октомври 2023 г. в Кейптаун се проведе юбилейното 30-то издание на създадения от Пласидо Доминго конкурс ОПЕРАЛИЯ. Практически оттам тръгва кариерата на много от днешните големи оперни звезди.  В това издание Йосиф Славов бе представителят на България – голям, голям успех за младия талант.

Йосиф Славов е любимецът на музите! Възпитаник и на Райна Кабаиванска от майсторските класове в Нов български университет през 2020 г. и 2021 г. и стипендиант на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. За Конкурса ОПЕРАЛИЯ негов ментор е друга голяма българска оперна Дива – Красимира Стоянова, която продължава да го напътства!

В предстоящата през месец март премиера на операта „Ловци на бисери” отново ще се радваме на таланта на Йосиф Славов. За сайта ни той даде специално интервю, което завърши с новината, че от новия оперен Сезон 2024/2025 г. Йосиф има сключен едногодишен договор с Bayerische Staatsoper, където ще подготвя роли в Студията за млади оперни певци.

Нека Музите и Щастливата Съдба са винаги на твоя страна, талантливо момче!

Как се промени животът ти след ОПЕРАЛИЯ?

След такова голямо кариерно събитие за един артист винаги има промяна в живота. За мен това участие беше някакво осъзнаване – къде се намирам, кой съм, на колко години какво представлявам…. Тези конкурси, поне за мен, са точно затова – да разбереш къде като артист се намираш на голямата световна оперна площадка. Със сигурност промяната в живота ми е голяма.

Получи ли в този конкурс ценни съвети и препоръки от журито?

Имаше обратна връзка от всеки един от журито, което беше организирано от Пласидо Доминго и сина му. Имаше изслушване и от двете страни, организацията беше на много високо ниво. Произнасяне имаше от всеки един от тях, имаше и позитиви и негативи като отзиви. Имаше хора, които заради опита си имаха възможността да ми дадат конструктивна критика. Някои казаха „Прекрасна дикция, прекрасно пеене!”.  Други казаха „Дикцията на определен език липсва” – аз пях на няколко езика, предложих доста езиково разнообразие. Имаше всякаква критика, което е най-големият плюс в това мое участие в ОПЕРАЛИЯ – мнение на хора, които изключително много разбират от млади певци и могат още на този етап, на който аз съм – все още в развитието си – да ми дадат препоръки, която да ми помогнат, да ме тласнат напред.

Намери ли те добър мениджър, защото това е категорично особено важно за оперния артист в днешно време?

Да, аз вече работя с една от водещите агенции в световен мащаб – това е  TACT Artists Management. Те работят из целия свят, макар че Европа е „по-силна” за тях, бих казал. От ОПЕРАЛИЯ насам съм получил 3 доста добри ангажимента извън България, които бих казал че полагат основите на моето развитие и извън страната ни. Доста добре работя с  TACT Artists Management, предложиха ми ролята на Жермон в „Травиата” в Националната опера в Бордо, Франция, предложиха ми Евгений Онегин в Хамбург, Германия. Сега ми предстои да участвам като Ескамилио в „Кармен” в Талин, Естония. Абсолютно сте права, че мениджърът за модерния оперен певец е може би най-важен. Да кажем, че едно време е имало по-малко певци и без мениджър е можело да се справиш. Докато сега е невъзможно, ако искаш да имаш кариера и спектакли и да работиш усилено.

Усети ли публиката в Хамбург и в Бордо, по-различна ли е от тази в България?

Много различна е. Мислел съм си, че може би малко хора харесват опера в България. Но! Истината е, че в Хамбург въпреки че беше пълна зала с 1500 човека, хората не знаеха къде да ръкопляскат, не са отворени да изразят благодарността си към артистите, което е изключително нужно. Това е една енергия, която преминава от артиста в публиката и от публиката в артиста в кръговрат. Поначало немската публика е малко по-студена, няма ги тези типични италиански подвиквания и овации, които между другото имаме в България и артистите много им се радваме.

А в Бордо публиката беше много подобна на българската – хората знаят след кой оперен номер да ръкопляскат, позната им е операта, интересуват се от артистите, чакат те на изхода, за да поговорят с теб. Има една много позитивна енергия, която усещаш у публиката. Бих казал, че в Бордо ми хареса много повече. Френската публика беше доста по-запозната с операта, но пък и ние направихме там една „Травиата”, която е доста по-класическа, отколкото „Евгений Онегин” в Хамбург, която бе доста модерна постановка като мизансцен, като костюми и режисьорска идея.

Евгений Онегин е много, много твой образ, нали?

Доста го разбирам като проблеми, като емоционален заряд, всичко, което го съпътства…Емоционалните проблеми, които има той, съм имал и аз.  Евгений Онегин е специален образ, защото звучи много съвременно. Не искам политически да обвързвам образа, но  той е жертва на една прослойка. И двамата сме на близки години, вокално съм подготвен за образа, моят професор смята, че ролята Е за мен.

„Евгений Онегин” е история за пропуснатите възможности” казва режисьорът и Славчо Николов…

Такава пропусната любов не съм имал. Губил съм приятел заради его. Тази опера има дълбок и доста силно изразен урок, послание, което оставя в публиката – че всичко трябва да става навреме. Че винаги, когато има някаква възможност, за каквото и да било, човек трябва да даде всичко от себе си, за да направи най-доброто от ситуацията.

Как може да има модерна постановка на „Евгений Онегин”? Каква ще да е тя?

Концепцията беше изключително модерна и далечна от „Евгений Онегин”. В началото не ми хареса, не че съм абсолютен фен само на класическите постановки, операта е изкуство, което се развива. В началото ме подразни това, че трябваше действието да е обвързано с войната на Русия, с някакви политически виждания на Запада. Накрая целият продукт излезе доста качествен, харесаха го, имаше логика във всичко. Но беше много променена историята на Пушкин. Дори драматургично да работеше изключително добре, не винаги музикално работеше. Чайковски е взел книжката, прочел я е и е написал музиката, така че да отговаря на текста, много ясно е заявил, какво точно да се случи в самата опера. А в Хамбург режисьорът беше взел просто драмата и решил да я завърти на 180 градуса, а музиката остава назад, музиката си остава същата. Не бих казал, че беше лошо, но трябваше да се свърши още работа върху този образ в тази опера. Ако искаме да бъде тотално различният, тотално модернистичният Евгений Онегин.

Беше ли подготвен за славата, която ти се стовари толкова млад?

Не съм сигурен, че един артист може да е готов винаги за всичко. Може да се подготви достатъчно добре, така, че да бъде сигурен, че ще се справи. На 23 г. обаче почти на всеки спектакъл съм бил супер притеснен, дали ще се справя. Нямам силна сценична треска. От отговорността идва едно притеснение – отговорност да направиш спектакъл е голяма. Не бях подготвен, но не бях и неподготвен. Нещо по средата!

Интервю на Уляна Кьосева