Приятна и полезна обиколка из улиците на Стара Загора показа неподозиран архитектурен модернизъм

Как се е променял стилът в архитектурата на Стара Загора преди век? Доколко архитектите са се повлияли от модернизма и къде може да го открием днес в Стара Загора – по-добре или не толкова добре запазен?

На тези и още много други въпроси компетентно отговори изкуствоведът Теодор Караколев, представител на Български архитектурен модернизъм. Той беше гид от внушителна група любознателни граждани, сред които и много ученици.

Интересното в архитектурата между двете световни войни е търсенето на нова естетика, която не е толкова ограничена във фасадната декорация. Търси се подход да показване на красота чрез пространствата и обемите. Т.е. не просто фасада, която е много пищна, както са говорили на своя език по-ранните архитекти, а архитектура на обемите, на пространствата, на по-изчистените форми. От днешна гледна точка това по-трудно се разбира, но когато се привлече вниманието на хората към такива сгради, изведнъж сякаш ти се отваря нов свят и виждаш неща, които досега не си забелязвал. Това предава нов поглед. Човек се чувства по-комфортно и със самочувствие в средата, която обитава.

Халите, които сега са превърнати в Художествена галерия, от където тръгна обиколката, са един от най-представителните образци на българския архитектурен модернизъм между двете световни войни. Те са добре запазени и добре фунциониращи до днес. Макар да са сменили предназначението си, са забележителни с пространствата и изчистените форми. Естетиката е много интересна, тъй като има много влияния от модернизма, но и много препратки към класически, а по-скоро към средновековни образци.

Следващите спирки бяха пред сградата на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“, Пощата, Дръмса, бившата централна банка, на ларгото, която дълги години беше художествена галерия, сградата на Библиотека „Родина“,  оранжевата къща на ул. „Васил Априлов“No10, сегашния Център за даровити деца „Проф. Петър Жеков“ , Къщата на Архитекта, родната къща на Веселин Ханчев и Клиниката на д-р Ханчеви. Плюс тези сгради има още 20-тина частни сгради, които са много интересни. За съжаление, част от тях вече са санирани и по този начин безвъзвратно е загубена част от тяхната естетика.

Според г-н Караколев една от най-представителните обществени сгради на архитектурен модернизъм е училището,  което сега се ползва от СУ „Максим Горки“. За съжаление различни намеси през годините са отнели от красотата й, но има шанс, при добро желание, да бъде възстановена до автентичния й вид с обемите, прозорците, с цялото вътрешно разпределение. Архитект на сградата е Христо Димов.

Обиколката, проведена на 17 февруари 2024 г. беше организирана от Български архитектурен модернизъм и Художествената галерия в Стара Загора.  Тя е съпътстващо събитие на изложбата „Госпожо архитект“, подредена в Художествената галерия. Изложбата представя творчеството на жените-архитектки в междувоенния период в цяла България и може да се разгледа до 25 февруари 2024 г.

Росица Ранчева