Изложба „Янаки Манасиев. Самотен и встрани“ гостува на Стара Загора

На 23 февруари (петък) 2024 г. от 18:00 ч. в голямата зала на Художествена галерия – Стара Загора ще бъде открита гостуващата изложба „ЯНАКИ

МАНАСИЕВ. САМОТЕН И ВСТРАНИ”. Тя включва над 80 произведения живопис, графика и рисунки от целия творчески път на художника.

Проектът на Софийска градска художествена галерия, с куратори Аделина Филева, Галина Димитрова-Димова и Мила Старейшинска-Ангелова, до

преди седмица беше част от календара на столичната галерия. Тя е подготвена през 2023 година по повод 90 години от рождението на

художника. Включва творби от Къща-музей „Янаки Манасиев” в с. Божѝца, Търговищко и от колекциите на Националната галерия, СГХГ и галериите в

Търговище, Шумен, Велико Търново, Габрово, Плевен, Разград, Ямбол, Сливен, Пловдив, Дарение колекция „Светлин Русев”, Плевен.

Пред старозагорската публика творчеството на Янаки Манасиев се представя за първи път. Негов ученик и впоследствие през 1970-те години – асистент

във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ , е старозагорският художник Димо Генов.

За Янаки Манасиев д-р Галина Димитров-Димова споделя: „Подминал суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко

встрани от оживелия художествен живот у нас през 60-те и 70-те години на 20 век. Творческото кредо на художника обяснява близките черти, които

могат да се открият в картините му, свързани с изкуството на френския модернизъм. […] Сред своите съвременници Манасиев е имал авторитет

на новатор в изкуството, който гради собствен стил – оригинален и смел. […] Основното място в неговите произведения е отредено на човека с

цялата сложност на духовния и емоционален свят. Той е част от поколението творци [Светлин Русев, Георги Баев, Иван Кирков и др.],

които стъпват на художествената сцена през 60-те години на 20 век и правят смела реформа в изкуството”.

Янаки Манасиев (1932–1978) е роден в с. Божѝца, област Търговище. През 1952 година учи в специалност „Живопис” на Художествената академия в

София при професорите Ненко Балкански и Илия Петров. След 1970 година той става асистент във Великотърновския университет и преподава в

специалност „Живопис”, а през 1978 година се хабилитира като „доцент”.

Участва в много общи художествени изложби, национални конкурси, пленери, организира студентски прояви, изложби и др. Открива две

самостоятелни изложби през 1975 година (Пловдив и Велико Търново) и една с цикъла Ленинградски акварели през 1976 година в София.

Творчеството му включва маслена живопис, акварели, графика и рисунки. Работи във всички жанрове като създава портрети, автопортрети,

фигурални композиции…Познат е също като „майстор на женското тяло”. Впечатляват и неговите серии пейзажи, натюрморти, илюстрира книги и

има сценографски проекти. Художникът не подписва творбите си, но те се открояват с подчертано индивидуален и характерен почерк.

Д-р Катя Тинева – Гюрковска,

изкуствовед, директор на Художествена галерия Стара Загора