„Рибният буквар“ на д-р Петър Берон навършва 200 години

Тази година се навършват 200 години от отпечатването на „Рибния буквар“ – може би най-известната възрожденска книга. Букварът на д-р Петър Берон е отпечатан в зората на българското книгопечатане и е първата печатна книга на простонароден език. Авторът на „Буквара“ е видният възрожденец д-р Петър Берон, или както бил известен тогава като Петър хаджи Берович. Роден е в гр.Котел през 1799г. Първоначално учи в местното котленско килийно училище и в елино-българско училище. След това за кратко време пребивава в Букурещ. По-късно младият вече учител заминава за Брашов (в Австро-Унгария), където извършва своето епохално дело през 1824г. С него спечелва завинаги любовта и признателността на целия български народ, с която е най-известен дори и днес сред нас- отпечатва прочутия „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища“.
През 1825 година Берон заминава за Хайделберг- Германия, за да продължи образованието си- да следва философия. Година след това се прехвърля в друг немски град Мюнхен, за да учи медицина. На 9 юли бившият абаджийски чирак от Котел успешно защитава своята докторска дисертация върху нов тазомер и ембриометър. Дисертацията е важен принос в историята на българската наука. Това е първият печатен научен труд на българин в областта на българското акушерство и гинекология. През 1832 година заминава за Букурещ, където е главен лекар на частна практика. През 1839 година Берон се отказва от професията си и със свои роднини образува търговско дружество. През 1853 година дружеството се разтурва. Спестовността и трудолюбието на Берон му осигуряват издръжката, но му и позволяват да прави благодеяния. През 1840 година купува чифлик в околностите на Крайова. През 1842 година той е в Париж, където изучава физико-математически и природни науки и се отдава на научни изследвания. Плод на труда му са неговите научни съчинения- повече от 25 тома, като по-известни са: „Краснописание“ (1843), „Система на атмосферологията“ (1846г.), „Система на геологията“ (1847г.), „Славянска философия“ (1855г.), „Космобиографичен атлас“ (1859г.), „Метереологичен атлас“ (1860г.), „Пътепистемия“ – 7 тома (1861-1867г.), „Небесна физика“ – 3 тома (1866-1867г.), „Физикохимия“ (1870г.) и други. През 1871 година д-р Петър Берон посещава за последен път Румъния, за да уреди имотни въпроси.
На 21 март 1871 година, той е убит от грабители на дома му.
Още приживе, през 1853 година, Берон прави завещание, което е преработено през 1867 година и допълнено през 1870 година. Според него цялото му имущество и недвижими имоти в размер на 20 000 златни английски лири се предоставя в полза на българското просветно дело за издръжка на училища, за превод и печатане на книги, за котленската община и др.
От основания при Св.Синод фонд „Д-р Петър Берон“ до 1913 година изцяло се поддържа Българската мъжка гимназия в гр. Одрин. В памет на Бероновото родолюбие и щедро дарителство, племенникът му Стефан Р. Берон се разпорежда сърцето на автора на „Рибния буквар“ да бъде балсамирано и дарено на неговата Родина със знаменателния надпис: „Това сърце живо е бияло за любезното отечество България, защото я е много любило“. В началото сърцето е било притежание на БАН (Българска академия на науките), а от 1964 година безценната реликва е предадена в родния Котел. Днес, тя се съхранява в Музея на котленските възрожденци с Пантеон на Георги Раковски в града.

„Рибният буквар“ на д-р Петър Берон е отпечатан през 1824 година в гр.Брашов. Съдържа 12 илюстрации, отпечатани в три разгъващи се приложения. На един от разгъващите се листи има нарисувани кит и делфин. Името „рибен“ на Буквара се добавя по-късно, някъде между второто и седмото му издание. Различни са мненията на изследователите на Бероновия буквар. Едни от тях твърдят, че името идва от рисунките на кит, делфин и други риби.
Други пък изтъкват, че името е сложено, за да се отличава от редицата други български буквари, излизащи през Възраждането. „Буквар с различни поучения“ на Берон е една от първите печатни български книги, където илюстрациите подпомагат разбирането на текста. Букварът претърпява няколко издания, отпечатани в Букурещ и Цариград. „Букварът“ се състои от 8 раздела. Първият раздел включва азбуката, произнасянето на буквите, въведени са понятия и обяснения, значението на съществителното, прилагателното име, глагола, местоимението, предлога, наречието и други. Вторият раздел включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае. Третият раздел, озаглавен „Добри съвети“, съдържа 64 въпроса и отговори за доброто възпитание на детето.
Четвъртият раздел, наречен от П.Берон „Умни ответи“ има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци. Петият раздел съдържа басни, а шестият, озаглавен „Различни истории“, включва случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.

Седмият раздел, наречен от Берон „Физически сказания“ има енциклопедичен характер. Последният- осми раздел е наречен „Аритметика“ и съдържа математически примери, без правила.
Накрая „Букварът“ завършва с картинка на кит. Букварът има още „Предисловие“, обръщение към читателя. В предисловието Берон споделя подбудите си за написването на тази книга.
Идеята за написването на такъв вид буквар, идва от гръцкия „Еклогар“ на Димитриос Дарварис от 1804 година. Букварът на д-р Петър Берон е издаден, благодарение на финансовата подкрепа на Антон Йованович от гр.Сливен и под егидата на епитропите Васил Ненович и Йордан Хаджигенович.
„Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон е първият български учебник, изиграл голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и оформянето на българския книжовен език.
По темата работи :Илия Илиев