За Апостола на свободата – шапки долу!

На 18 февруари, този най-тъжен ден за България, стотици старозагорци се поклониха пред вечната памет

Никога през последните години не е имало толкова много граждани, дошли с цвете да се поклонят пред безсмъртното дело на „твой един син, Българийо…“ Изминаха 151 години от героичната гибел на Васил Левски. 151 години- безсмъртие.

Днешният ден е трагичен и славен, велик и тъжно смълчан. Днешният ден е вододел, който разделя достойния живот и примиреното съществуване. Светлият пример и унизителното мълчание. Защото един достоен син бе погледнал в бъдещето и бе пожелал свободата по-силно от собствения си живот. Защото точно днес , един мисия изкупи вината на хилядите грешни и страхливи люде, които мислеха за оцеляването си на тая земя.

Този ден се превърна в мяра на нашето родолюбие и белег за висш идеал. Този ден е денят на нашето възкресение, който идва за да ни припомни кои сме и защо сме се родили точно тук. Защото това е денят , в който роденият като Васил Иванов Кунчев пребъде като Апостола на българската свобода.

Общоградският ритуал за почит и преклонение пред великия син на България се състоя на площадчето пред неговия бюст -паметник. Началото му сложи тъжният камбанен звън от митрополитския храм „Свети Димитър“. Заупокойна литургия отслужи Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан и свещеници от храмовете на епархията.

С емоционално слово към присъстващите се обърна митрополит Киприан:

„Днес е ден за памет и благодарност, памет за мъченичество и величие- слова толкова познати в родната ни история , част от сърцата на нашите предци, носещи дъха на българската душа, неизменно втъкани в кръстоносния път на времето и изпитанията. Думи, които кратко, но истинно описват героизма, родолюбието и себеотрицанието на Дякона Игнатия – Васил Левски – Апостола на свободата.

151 години от студения февруарски ден на 1873г., когато бесилото прекършва мъченическия земен път. Но това не е край, а начало. Пътят на светлия му дух, оставя видими партини в безкрайното поле на робски сняг и студ, сковал пет века българската земя, но останал безсилен пред топлината на достойните родни сърца.

Много верни синове и дъщери на майка България ще минат по нея осъзнавайки, че истинската свобода може да се постигне с обединени усилия и осъзната саможертва. „Трябва да жертваме всичко, па и себе си!“- ще напише Иеродякон Игнатий в заветното си малко Тефтерче, побрало безкрайните хоризонти на светлата му душа. Християнската вяра в него изкристализира в истинската, че никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.

Родолюбецът отдал всичките си качества за народното дело, монахът изпълнил завета на първите Апостоли за любовта, която всичко претърпява и никога не отпада. Идеологът на българската свобода, мъченикът, който зове за братство, равенство и почтеност е величавият ни пример за подражание. Такъв е за народа ни и за всеки нравствено извисен човек от век и половина. Геният на революционната ни борба никога няма да бъде забравен. Делото и добродетелите му също ще бъдат винаги над времето и конюктурните страсти . А доколкото огънят му на обич към род и родина , ще бъде част от душите ни, зависи от свободната воля на всеки от нас.

Поклон пред паметта на йеродякон Игнатий Васил Левски – Апостолът на свободата и духовната му величава саможертва.

Бог да го прости и вечна да бъде паметта му! Амин!”, каза архиереят.

С дълбока признателност, вълнение и вдъхновение ученици от СУ „Васил Левски“ поднесоха своята благодарност и преклонение пред делото на Апостола с рецитал, посветен на неговата саможертва.

Ръководител на децата е Татяна Николова:“Точно с тези деца от 3 „б“ клас, на които съм класен ръководител, за трета година изнасяме рецитал. Изключение е Антония Илиева, която вече е в седми клас. Тя участва в рецитала за пета година. Моя възпитаничка от първи клас. Иначе ръководя рецитала шеста година“ – уточни г-жа Николова.

Рецитаторите са Аделина Баятлиева, Габриела Мартинова, Сияна Чалъкова, Йордан Йорданов и Антония Илиева.

Текстът на рецитала също е дело на началната учителка, която вече шеста година поднася все нов и все по-вълнуващ текст.

Думи на признателност към Апостола на свободата произнесе Радостин Танев, зам.-кметът на Община Стара Загора:

“151 години гордост и още толкова няма да стигнат, за да бъде обликът на Левски все така жив и все така мотивиращ, а неговият завет – все по-ангажиращ. Не само днес и не само по годишнини трябва да сравняваме морала си с онези герои, които стоят гордо един до друг в българската история – хора с морал, с чест, хора с визия за България. Защото в противен случай ние губим посоката си. Защото „Всекиму според делата ще го съдят!”

“Левски е дал живота си, за да може днес да я има България. Перипетиите и проблемите са само стимул. Вярвам, че няма невъзможен скок. Вярвам, че ние всички заедно трябва да гледаме в една посока – на просперитет, на развитие на градовете и държавата ни. Всички ние трябва да дадем правилния урок на нашите деца и внуци, да им предадем онзи пламък, който е държал българския народ в тежките времена жив и копнеещ, без значение от времето – защото то нас обръща и ние него също. Поклон!”, призова Радостин Танев.  

Под звуците на „Мила, Родино…“ венци и цветя бяха поднесени от името на Община Стара Загора, Втора Тунджанска механизирана бригада, Общински съвет Стара Загора, Областен управител на област Стара Загора, СУ “Васил Левски”, Старозагорска света митрополия, Тракийски университет, политически партии, обществени организации, граждански сдружения и признателни старозагорци.

Със седем големи национални трибагреника своите цветя положиха мъжете от Сдружението „Брат за брата“,. Облечени в национални униформи на церемонията присъстваха представители от дружествата „Традиция“ и „Поп Минчо Кънчев“ .

Водещи на събитието бяха директорът на Драматичен театър „Гео Милев“ Светла Тодорова и актьорът Георги Ножделов .

В ритуала участваха още представителна рота от Втора Тунджанска механизирана бригада и Военният духов оркестър.. 

През целия ден потокът от хора към паметника на Левски не секна.

Вечна да е паметта му!

Росица Ранчева