„Щях да тръгна след този човек!“
151 г. от гибелта на Апостола на свободата
Миралай Тефик бей – човек да смаже цялата рая, е изпитвал такова уважение към Апостола, че е искал да помогне на този удивителен мъж. Може би на моменти е забравял, че са от два различни свята, че са непримирими врагове!…Но Левски не подава ръка, не откупва живота си! Апостолът избира смъртта пред позора.
Турчинът не е могъл да направи нищо…
Тафик бей влиза замислен в кабинета си и в пълно мълчание сваля ордените. Не отговаря на въпросите на своя подчинен. А после признава:
– Хитър и прозорлив е… Умен човек, има честни очи, които дълбоко в мене гледат…Ако не бях турчин и не бях миралай, щях да тръгна след този човек!
– Ти си луд, Тафик бей! – възкликва Орхан бей. Неговите дири свършват до бесилото!
– Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее…“
Светозар Генов
Картина:(„Милост на никого не диря“, худ. Иван Петров, 1973г.