Солисти на Метрополитен опера пяха на Старозагорска сцена в „Отело“ на Верди

9 февруари 2024 г. трябва да се запише със златни букви в близо 100- годишната история на Старозагорската опера. Причината – спектакълът на операта „Отело“ от Джузепе Верди. Той беше очакван с изключителен интерес от меломаните не само на Града на липите, но и от цяла България. Поводът беше звездният солистичен състав. А това, на което бяхме свидетели, надмина всички най-високи очаквания.

Какво повече могат да искат почитателите на оперното изкуство, след като на сцената пяха солистите на Метрополитен опера и Ковънт гардън – най-добрата сега в света Дездемона – българката Красимира Стоянова, вердиевият баритон Желко Лучич в ролята на Яго и първият солист на Софийска опера и балет тенорът Мартин Илиев – в ролята на ревнивеца Отело.

Световните имена мобилизираха максимално всички „замесени“ в представлението, дирижирано безукорно от проф. Ивайло Кринчев. Възстановката е на режисьора Огнян Драганов. Участваха още солистите Ивайло Йовчев /в ролята на Касио/, Александър Марулев /Лодовико/, Вивиен Георгиев /Емилия/, Стоян Буюклиев /Родриго/, Живко Добрев /Монтано/, оркестърът, хорът и балетът на операта, както и представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.

Уйлям Шекспир пише „Трагедията на Отело – мавъра на Венеция“ през 1604 г. През 1885 г. Ариго Бойто прави либрето по пиесата, а Джузепе Верди го облича в превъзходна музика, която от края на ХІХ век до сега не слиза от големите оперни сцени.

Съдържанието е известно: Венецианският генерал Отело се завръща победоносно от битки с турците. Близо до брега захваща буря, която може всеки миг да преобърне кораба. Отело побеждава стихията и народът лекува при неговото посрещане. Само двама от посрещачите са гневни – Яго, който в първите си реплики заявява на Родриго:“Мразя този човек!“ – т.е. Отело. Другият гневен е Родриго, който тайно е влюбен в съпругата на Отело -Дездемона. Яго ненавижда Отело заради иерархията. Той има амбицията да стане най-великия генерал, да бъде на мястото на Отело. И затова организира целия заговор, интриги, пъкленото дело. Той е синоним на злото, злодей в пълния смисъл на понятието в устрема си към властта. В оперната литература няма друг такъв образ на Сатаната в действие. Неговия враг е Отело, който има всичко – власт, обичта на народа и на красивата си съпруга Дездемона. Слабостта му обаче е болезнената ревност. Тя го заслепява, разпалва гнева и безразсъдството му, подчинява го на хитростите на Яго, докато накрая удушава любимата си жена. Неслучайно Отело през годините е нарицателно име на ревнивците.

Диригентът и режисьорът осигуриха максимална възможност, актьорите да изградят в пълна мяра образите на героите си.

Красимира Стоянова пя знаменито. По мнение на познавачи на оперното изкуство „тя е най-техничната съвременна певица, с безупречна техника и от най-висока класа“. Гласът й предаде емоционалния заряд към публиката. В него имаше и нежност, и обич, и тъга,и достойнство. В четвърто действие, арията за върбичката, беше образец на вокално съвършенство – фалцети и легато, което завладя съвършено претенциозната публика. Затова на края на монолога, тя я аплодира възторжено и дълго.

Мисля, че когато Верди е композирал „Отело“, е имал предвид изпълнители като баритона Желко Лучич и тенора Мартин Илиев. Старозагорската публика има честта и удоволствието за трети път да се възхищава на изкуството на Желко Лучич: Най-напред като Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, Граф де Луна – в „Трубадур“ -от Верди и сега, в „Отело“ – в ролята на коварния Яго. И физически и музикално Лучич беше перфектен. Публиката намрази неговия герой, а това, мисля, е най-големия комплимент за артистичната му и духовна щедрост.

Мартин Илиев е любимец на старозагорската публика. Неговата кариера започва от Старозагорската опера, където години наред изпълняваше централните баритонови партии. Като солист на Софийската опера, наскоро той се представи блестящо във „Валкюра“ на Вагнер, по време на 53. Фестивал на оперното и балетното изкуство.

Сега отново заслужи щедрите аплодисменти на публиката. Партията на ревнивия мавър е за такъв теноро-баритонов, масивен глас. Г-н Илиев представи напълно достоверно сложния образ на Отело- и вокално, и физически.

До един, останалите солисти в представлението бяха на нивото на звездните певци, изпълнявали ролите по най-големите световни сцени.

Както винаги, най-добрият български оперен хор беше на ниво- мощен, внушителен и завладяващ. Комплименти и за оркестъра, който не допусна нито миг компромис, и за изкуството на балетистите.

Според познавачите на оперното изкуство спектакъл от такава класа рядко се случва в България. Изживяването наистина беше уникално.

Подготовката и представянето на операта „Отело“ за нас беше едно невероятно преживяване, каза след края на представлението директорът Огнян Драганов. -Всички ние, като чели полетяхме с „Отело“ и с великото изкуство на тези прекрасни певци.

Красимира Стоянова е за първи път в Стара Загора (бурни възгласи и аплодисменти). Желко Лучич -за трети път (отново аплодисменти). Мартин Илиев е дългогодишен солист на Старозагорската опера, а сега – на Софийска опера (аплодисменти и възторжени възгласи). Благодаря на всички, че успяха в това прекрасно пътуване.

От името на нашата опера имам честта да връча Специалния знак на Държавна опера Стара Загора на маестра Красимира Стоянова – най-добрата Дездемона в света (бурни овации и аплодисменти). Надявам се много скоро да я видим отново на нашата сцена. Благодарим ви от сърце“.

Изправена на крака, повече от 10 минути, публиката аплодира великото, завладяващо изкуство на солистите и на трупата на Държавна опера Стара Загора.

Не на последно място, огромна е благодарността ни за виртуозните мениджърски умения на директора на операта Огнян Драганов, който доставя такава велика радост и доволство на почитателите на оперното изкуство.

Росица Ранчева