Новият директор на Операта в Белград Желко Лучич отново пее в Стара Загора

Амбициозният екип на Държавна опера – Стара Загора за пореден път ще зарадва своите верни почитатели с изключително събитие на 9 февруари 2024 г. Почитателите на музиката и театъра с огромно нетърпение очакват „Отело“ на Верди с участието на Красимира Стоянова – Дездемона, Мартин Илиев – Отело и Желко Лучич – Яго.

Любимецът на Метрополитън опера (както често го наричат), но и на повечето престижни световни оперни театри – световният баритон Желко Лучич, пристигна в София в понеделник, 5 февруари, и преди да отпътува за Стара Загора беше изключително любезен да отдели няколко минути за слушателите на програма „Христо Ботев“. Лучич, който само преди около седмица е поел поста директор на Националния оперен театър в Белград, не е у нас за първи път. Възхитената публика в Стара Загора го аплодира в „Тоска“ през 2021 г. и в „Трубадур“ през лятото на миналата година. Третото гостуване за мен е категорично доказателство, че прочутият артист харесва екипа на Старозагорската опера и той го потвърди в самото начало на краткия ни разговор:

Желко Лучич: Те са, как да кажа. Те са открити. Те са добри хора, мили, тъй че е истинско удоволствие да съм тук.
Казахте ми, че Огнян Драганов е Ваш приятел. Знам че сте пели и със Соня Йончева, а други български приятели имате ли?

Разбира се! Разбира се, имам много български приятели. Пял съм със Соня Йончева в Метрополитън и май че и на други места, в момента не си спомням. Пял съм и със Стоянова – Красимира Стоянова. Тя ще бъде сега (на спектакъла в Стара Загора – бел. ред.) Дездемона. Пял съм с Орлин Анастасов. Мисля, че има поне още двама мои български колеги и приятели, с които съм пял по света.

Спомням си спектакъла Ви със Соня, защото няколко пъти съм представяла съботни матинета от Метрополитън с Ваше участие. Мисля, че първото такова беше „Макбет“ с Анна Нетребко. Все още потръпвам…
Благодаря Ви!

А критиката тогава писа, че Макбет е създаден за Вас. И аз мисля, че тази роля е създадена за Вас.
Е, това наистина е чудесна критика, не съм виждал въпросната статия, но все пак благодаря!

А Яго създаден ли е за Вас?
Да, мисля, че да, защото предпочитам Яго пред Макбет. Това, което ще играя в Стара Загора след няколко дни, е, как да кажа, най-предпочитаната ми Вердиева опера. Обожавам „Отело“ и наистина обожавам да пея Яго. Чувствам се наистина много комфортно в тази роля, действително. Дори по-комфортно, отколкото в „Макбет“.

Вие сте Вердиев баритон. Ролите Ви са Риголето, Симон Боканегра, Макбет…
Набуко, Фалстаф, почти всичко.

И Скарпия на Пучини.
Да.

А какво друго? Друг композитор?Ами да, имам няколко, как да кажа, „екскурзии“. Пял съм в творби като „Палячи“, „Селска чест“, „Андре Шение“, в „Триптиха“ и „Манон Леско“ на Пучини. В началото, когато започнах кариерата си в операта, съм пял във „Фауст“ на Гуно – Валентин. Освен това Белкоре в „Любовен еликсир“…

Но не и руски партии?
О да! Пял съм Евгений Онегин и Мазепа. И в „Дама Пика“.

Това е огромен репертоар. Но сега сте повече Вердиев глас.
Да.

Ако се върнем към Яго и Макбет. Те са истински злодеи: Макбет, Риголето, Яго. Лоши момчета…
Истинският, реален злодей е Яго. Другите двама – Макбет и Риголето, не са. Макбет е под огромното влияние на съпругата си. Затова се превръща в чудовище. Разбира се, имам предвид всичко, което е вътре в човешкото същество. Ако дадете власт и сила на една личност, виждате каква всъщност е тази личност. Макбет изведнъж става крал. Но заради вещиците, които му казват, че би трябвало много да се страхува, че има опасност от сина на Дънкан и така нататък, той решава… всъщност не той, неговата жена – лейди Макбет, решава да убие всички. И на бала – тази лудост, да имаш такава сила и да си на трона, той напълно губи разсъдъка си. Но той не е зъл. Бил е генерал. Той е много честен.

Мислите ли, че Яго наистина е толкова зъл?
Да, от самото начало.

И изобщо не е симпатичен?
Не, по никакъв начин. В никакъв случай не може да е симпатичен, защото първите изречения на Яго, първите му думи към Родриго са: „Мразя този човек!“, а този човек е Отело.

Да, но защо го мрази? Защото е ревнив!
Разбира се, че е ревнив. Но той не ревнува заради Дездемона, а заради ранга. Йерархията! Той е капитан, или дори по-нисък по чин (имам предвид Яго), но амбицията му е да стане най-велик генерал. Той иска да бъде Отело. Затова го мрази и прави целия този заговор и цялото това зло – само заради това той самият да бъде нещо друго.

Значи никаква симпатия, никаква емпатия към Яго?
Не. Не! Но харесвам ролята, обичам да я пея (смее се).

Гледах едно телевизионно предаване с Вас, беше заснета репетиция с Огнян Драганов на „Тоска“. Той Ви насочваше какво да правите и в един момент каза: „Направи го така, или пък ако мислиш нещо друго?“, а вие казахте: „Не мисля нищо“. Винаги ли сте толкова послушен, толкова сговорчив с режисьорите?
Да, такъв съм. До момента, когато видя, че нещата минават границата. Ако съм съгласен с режисьора, с това, което ми казва, съм насреща, защото двамата споделяме едно мнение. Но ако режисьорът настоява и иска да направя нещо ненормално, нещо, което не е присъщо на характера на героя, тогава ще откажа.

Огнян Драганов ми каза, че вече сте генерален мениджър на Операта в Белград.
Станах такъв преди една седмица.

И какво възнамерявате да правите?
Ами, знаете ли, не е желателно да говоря за плановете си, защото е твърде рано да кажа каквото и да е. Но това, което наистина планирам, е да издигна Белградския национален оперен театър на по-високо ниво – артистично, музикално, всякакво. Говорих с екипа, ансамблите, колегите. Може би ще направим няколко майсторски класа. Всичко трябва да бъде по-добро.

Ще пеете ли на сцена там?
Не мисля. Защото като генерален… всъщност не съм генерален мениджър, а съм директор на операта, тъй че наистина не искам да отнемам нечия работа. Имам възможност сам да си разпределя едно или две представления, но не мисля, че ще го направя.

А какво ще пеете в следващите месеци и къде?
След това „Отело“ отивам в Загреб, Хърватска, да пея Набуко. След това ще се върна в Германия за „Фалстаф“. После имам „Тоска“ в Сиатъл, отново „Тоска“ в Метрополитън опера. Но, знаете ли, точно в този момент бих казал, че международната ми кариера започва бавно, бавно да тръгва назад. Не съвсем към залез, но назад. Всъщност вече не искам да пея толкова много. Вече съм на 57 години…

На 57?
Да, след около месец ще ги навърша.

О, мислех, че сте по-млад.
По-млад? О, добре! Благодаря ви мадам!

Няколко думи за Красимира Стоянова?
Тя е, нека кажем, стара моя приятелка. Играли сме в няколко постановки, пели сме заедно във Франкфурт, в Мюнхен. Гледах я в Барселона, всъщност тя пя Дездемона, когато аз бях Яго там. Познавам я много отдавна, много добри приятели сме и наистина нямам търпение да я видя.

Много добра певица е
Да, такава е. Тя знае как да пее.

Автор: Цветана Тончева

Източник БНР „Христо Ботев“