Да си спомним за Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960)

Владимир Димитров – Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в граничното кюстендилско село Фролош, където живее до седемгодишната си възраст. През 1889 г. семейството му се премества в Кюстендил,  където той завършва трети прогимназиален клас. Започва да работи като бояджия, а през свободното си време непрекъснато рисува . Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник — създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент. Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) — военен художник в целия поход на 13-и пехотен рилски полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на 7-а пехотна рилски дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

За първи път негова изложба се организира от група интелектуалци през 1903 г. Изложбата се  посреща с голям интерес. Същата година постъпва в Рисувалното училище в София като нередовен ученик. Негови учители са Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и др. Работи упорито, участва в конкурси и печели награди. В периода 1908-1909 г. младият творец посещава Москва, Одеса, Петербург и Венеция, където има възможност да се запознае с творбите на големите майстори.

През последните години на обучението си в Рисувалното училище го наричат „Майстора“ поради проявени големи способности. През 1911 г. художникът е назначен за преподавател в гр. Свищов. Премества се в София през 1919 г. и  урежда изложба с художника Никола Георгиев. По-голям успех бележи самостоятелната му изложба през 1922 г., която е посрещната с изключителен интерес като ново явление в българското изобразително изкуство.

Заминава за Рим с 30 тушови рисунки и участва в изложба на римските художници. Там се запознава с американския  меценат Джон Крейг, който откупува творбите му и сключва договор с него за 4 години. През 1924 г. заминава за Ню Йорк, но бързо се завръща в България, за да намери място, където свободно може да работи. Това място е с. Шишковци, където се отдава на творчество по свой избор на теми, образи и сюжети. Участва в изложби на известното дружество „Родно изкуство“, урежда самостоятелни изложби. Пътува до Цариград и Рим. Работи като прогимназиален и гимназиален учител в София. Продължава да живее и твори в с. Шишковци до 1948 г. Следват самостоятелни изложби в София, Белград и изложби в Германия, Италия, САЩ, Китай, Индия, Полша, Белгия.  Владимир Димитров – Майстора умира на 29 септември 1960 г. в София.

Майстора е един от най-големите и най-самобитните български художници със световна известност. Непрекъснато търси да изрази националния тип на българина в лицето на българския селянин на фона на красотата и плодородието на българската земя. Художникът създава неповторима галерия от образи – олицетворение на жизненост, морална и физическа красота.

Между най-известните му картини са: „Българска мадона“, „Мома от Калотинци“, „Три пеещи жетварки“, „Момиче сред ябълки“, „Белене на платно“ и мн. др. Негови творби се намират в Националната художествена галерия,  Художествената галерия в Кюстендил и в много градове на страната и в чужбина, в частни сбирки в САЩ и различни европейски градове.

 Умира на 29 септември 1960 година в болница в София.

Долап.бг