86 години от рождението на Владимир Висоцки ( 25 януари 1938 – 25 юли 1980) се навършват днес

През 2017 г. Всеруският център за изследване на общественото мнение (VTsIOM) проведе проучване, за да определи в класация големите идоли на ХХ век за руснаците. Анкетираните поставят на първо място Юрий Гагарин, Владимир Висоцки е на второ и Георгий Жуков – на трето. Само 1% от анкетираните признават, че чуват името Висоцки за първи път. 47% споделят, че го обичат, най-вече като певец, 13% – като театрален и филмов актьор, 25% – като поет. 

Роден  е в Москва на 25 януари 1938 г. Не е много известен фактът, че след като завършва основно си образование, се записва да учи в инженерностроителния институт „Куйбишев“.Още след първия семестър обаче го напуска и постъпва в театралната школа на МХАТ – едно от най-реномираните висши учебни заведения за актьори и режисьори. 

Зад гърба си той има над 700 стихотворения, песни и около 50 роли в киното и театъра.

В нощта на 24 срещу 25 юли 1980 г. в 4 часа сутринта „Володя“, както повечето наричат Висоцки – умира. Поет, писател, актьор и бард: песните на Висоцки се превръщат в нова „енциклопедия на руския живот“, а официалните власти го игнорират до периода на перестройката. И чак тогава започват да обръщат внимание на факта, че този човек се превръща в една от централните личности на руската култура на 20 век, оказала силно влияние върху формирането на възгледите на немалка част негови съвременници и следващите поколения. Давал е концерти освен из всевъзможни мазета и ъндърграунд пространства, в които са се събирали огромни тълпи негови сърцати почитатели, също така и за служители на КГБ, а касетки с негови записи са слушали и Галина и Юрий Брежневи, както и децата на Юрий Андропов. В същото време Висоцки открито обожава проблематичния за властта Василий Аксьонов и се сприятелява с Михаил Шемякин.

Поетът никога не се е притеснявал да говори откровено за парижкия разврат и колко пъти са опитвали да победят алкохолизма. Висоцки никога не може да попадне в типичното клише на „дисидент“, защото за него и това понятие очертава определени граници и дефиниции, в които той не се вписва.

Бунтар, романтик, борец за истината и просто велик поет, без когото културата нямаше да е същата.

Владимир Висоцки е Хамлет-ът на своето време. Пронизващо искрен и истински талантлив, времето не му стига нито да си до-живее, нито да до-пее. Силата на смъртта се обезкуражава, когато все още могат да звучат неговите песни. С характерния му дрезгав глас, както преди, и сега, той е променил и променял с влиянието си много хора по света, от тийнейджъри до възрастни.

В песента „Аз не обичам“ той е изброил какво мрази: от хладния цинизъм до насилието и безсилието; от ситата увереност до подлия страх; когато някой чете писмата ти, надничайки през рамото ти; когато е забравена думата „чест“ или е превърната в „прах в очите“, когато бият невинни или нахлуват в душата ти; когато плюят в нея.

Владимир Висоцки- големият бард, поет и най-важното – човек, който изживя живота си на един дъх, извън всякакви схеми и системи.

Долап.бг