След 60 г. пианистката Анелия Господинова изпълни Фантазия във фа-миньор на Шуберт, в обработка на Кабалевски
Посвещава на 50 години НУМСИ „Христина Морфова“ Стара Загора
През 2024 г. Националното музикално училище за сценични изкуства (НУМСИ) “Христина Морфова“ чества 50 годишен юбилей. Всички събития от богатата програма са посветени на това забележително събитие. С респект и уважение Долап.бг с готовност ще публикува информации, интервюта и статии за минали и настоящи творчески постижения на възпитаници на „Старозагорското музикално“.
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ АНЕЛИЯ ГОСПОДИНОВА
АНЕЛИЯ ГОСПОДИНОВА завършва пиано в класа на Златка Дончева през 2000 т. Висше образование получава в НМА „проф. Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. д-р Атанас Куртев. През 2019 г. защитава дисертационен труд, свързан със соловото клавирно творчество на композитора Филип Павлов. В момента А. Господинова е главен асистент доктор към катедра пиано на Теоритико-композиторски диригентски факултет в НМА „Проф. П. Владигеров”.
Изпълнителската дейност на АНЕЛИЯ ГОСПОДИНОВА е богата на музикални събития, които могат да бъдат свързани със завоюваните награди от престижни национални и международни конкурси, с участия в най-авторитетни фестивали, със солистични изяви със симфонични оркестри, както и с различни камерни формации. Пианистката реализира множество рецитални програми в разнообразни стилови направления, сред които могат да бъдат отбелязани по-рядко изпълнявани в клавирната практика творби като: късните опуси на А. Скрябин, П. Владигеров; циклични произведения от А. Жоливе, Е. Денисов, Р. Клайн, Р. Кангро и др., както и виртуозни транскрипции за соло пиано.
Анелия Господинова проявява изпълнителски интерес към българската клавирна и камерна музика и съвременно композиционно творчество. Предлага в свое изпълнение премиерно представяне на произведения от различни български и чуждестранни автори, реализира записи за БНР, има редица участия в радио и телевизионни програми, дигитални платформи.
„Преди много години, още докато бях ученичка в Музикалното училище в Стара
Загора обичах да слушам плочите в музикалния отдел на Окръжната библиотека, споделя д-р Господинова. – Именно сред тези записи от една отминала епоха откривах невероятни изпълнители, диригенти, композитори и музикални произведения. Точно такава дълбока и ярка следа остави в музикалното ми усещане Фантазията във фа-минор от Франц Шуберт в обработка на Дмитрий Кабалевски. Слушах чудесното изпълнение на Емил Гилелс и буквално се влюбих в тази красива музика. Изминаха много години през които изсвирих множество клавирни концерти. Съвсем случайно в обсъждане на концертни ангажименти предложих на диригента Петър Димитров да бъде изсвирена със Симфониета Видин. Оказа се, че в Интернет не можем да намерим партитура за оркестъра. Тогава взех от нотния архив на библиотеката в Музикалната академия единствен екземпляр на клавир и оркестровата партитура с автографа на самия Кабалевски, оставен през 1964 година по време на негово гостуване в София. Композиторът завършва творбата окончателно през ноември 1963 г. Аз имах възможността да я представя пред българската публика за първи път 60 години по-късно, през ноември 2023. В оригиналния си вид, Фантазията е клавирно произведения за четири ръце. Написана е през 1828 г. когато Шуберт все още не е навършил 32г. Красотата на темите и фината лирика превръщат много бързо Фантазията в любим репертоар за клавирен ансамбъл. От друга страна, камерният характер на творбата я лишава от присъствието и сред репертоара на сценично представяните творби. Тази особеност провокира творческата идея на Кабалевски да реализира дълго таения замисъл да напише транскрипция, нова версия на Фантазията, но вече за пиано и симфоничен оркестър. Запазвайки изцяло Шубертовия тематизъм, Кабалевски изгражда концертна форма със солистична каденца. Изключително балансирано присъстват интонацията и емоционалността, съкровеното усещане за романтичния почерк, а същевременно се вплита и клавирното разгръщане, оркестровото присъствие, музикалния език на 20 век. Когато Кабалевски завършва Фантазията в късните години на своята творческа дейност, той оставя партитурата с усещането според думите му „за завършен личен дълг“ към музиката на Шуберт.”
„Поздравявам с юбилея на нашето Музикално училище стотиците негови възпитаници. За мене ще бъде чест и гордост да участвам в някои от концертните изяви!“- каза Анелия Господинова.
Росица Ранчева