Третокласничка от СУ „Иван Вазов“ спечели литературния конкурс „Перо от лед“

На 18.01.2024 година на специална церемония в залата на музей „Литературна Стара Загора“, бяха обявени лауреатите на Зимния литературен конкурс „Перо от лед“. Той е първи по рода си не само за Община Стара Загора, но и за България!

В категория „проза“ за ученици от 2 до 4 клас, първото място бе присъдено на София Кючукова от 3.А клас от СУ „Иван Вазов“ за приказката „Искри от бъдника“.

Поздравления, София! Продължавай да твориш вълшебства и да ни радваш!

Динко Цвятков

директор на СУ „Иван Вазов“

                                                                                                                                         Искри от бъдника

Бъдни вечер е, а казват, че около Коледа се случват чудеса!

Всички деца чакахме с нетърпение този вълшебен празник. Баба беше сготвила вкусни гозби. Разбира се постни и нечетен брой – содена питка с паричка, зимна салата, пълнени сухи чушки, лозови сърми, боб на фурна, ошав, варено жито, тиквеник и любимата ми баклава. Масата беше празнично украсена. Чух, че дядо отговарял за бъдника. Аз не знаех какво е бъдник. Помолих го да ми разкаже и той започна:

  • Бъдникът, дете, е дървото, което се слага в огнището на Бъдни вечер. Гори цяла нощ. По пламъците му и по въгленчетата се гадае каква ще е годината – плодородна или не.

Заедно сложихме бъдника. От него започнаха да излизат безброй светли пламъчета – червени, жълти, оранжеви, малки и големи. Загледах се в едно от тях. Беше палаво, но същевременно и много красиво. Сякаш танцуваше своя огнен танц. Гледах го с огромен интерес. След малко то ми прошепна с човешки глас:

  • Благодаря ти, София, че ме забеляза!

Изненадах се и се заоглеждах дали някой не ме наблюдава. Оказа се, че само аз съзерцавам огнените пламъци. Зарадвах се и продължих да го следя с интерес. Кръстих го Пламъчко и в този момент моят нов приятел ми проговори:

  • Щом съм интересен за теб, ти предлагам да си затвориш очите!

Послушах го и в този миг попаднах във вълшебен свят. Там беше пълно с безброй красиви подаръци, вкусни сладки, дори беше украсено с коледни елхи, бляскави гирлянди и навсякъде беше пълно с елфи.

Стоях като омагьосана! Не можех да повярвам на очите си!

Пламъчко ми показа и работилницата на Дядо Коледа. Всичко наоколо грееше в чудновати светлини.

  • Във вълшебния свят се случват вълшебства! – каза Пламъчко. – Намисли си три желания, а аз ще се постарая те да се сбъднат!

Помислих малко, тъй като бях безкрайно развълнувана. Исках тези желания да не са специално за мен.

Първото беше да няма дете без подарък за Коледа. Та нали всички обичат подаръците! Те носят безброй усмивки, радостни викове и сбъднати желания.

Второто беше никъде да няма войни, защото никой не обича бомбите и детските сълзи. Всеки мечтае да има светъл и уютен дом, вкусна храна и топла прегръдка, изпълнена с любов.

  • А третото ми желание, мили мой Пламъчко, е да няма болни хора по света. Така всички ще са безкрайно щастливи и земята ще е едно по-добро място за живеене.

Щом изрекох и последното си желание, Пламъчко изчезна, а аз се озовах отново пред камината. За моя радост никой не беше забелязал, че ме няма.

А какво беше станало с бъдника? Беше почти изгорял. Пламъчко вече го нямаше, но ми беше обещал, че ще изпълни желанията ми.

А аз? Аз бях безкрайно щастлива, защото истинските приятели изпълняват обещанията си.

Обичам Бъдни вечер, защото е пълна с вълшебства! Колко е приказно и вълнуващо! Колко е свято и магично!

Казват, че по Коледа се случват чудеса. Явно чудеса се случват и на Бъдни вечер. Нека докоснат и вас!

София Галинова Кючукова – 3. А клас
СУ „Иван Вазов“, гр. Стара Загора