Директорът на РБ“Захарий Княжески“ Надежда Груева: „От нас се иска да съхраним духа, но да сме и в крак с времето“

Каква беше изминалата 2023 г. за Регионална библиотека „Захарий Княжески” – успешна, по-успешна, най-успешна?

Със сигурност по-успешна.

Традиционно представата за библиотеката се свързва със съхраняването и опазването на паметта на нацията.  Регионална библиотека „Захарий Княжески“ съхранява във фонда си над 432 хил. книги, вестници, списания, карти, графики, ноти, плочи, касети, дискове и др. 179 са текущо получаваните периодични издания.

От нас се иска да съхраним духа, но да сме и в крак с времето. Днес ни припознават като публично достъпни институции с културен, образователен и социален характер, които обслужват местни, научни, специализирани общности и/или обществото като цяло. Така обобщените ни функции звучат ангажиращо и не е лесно да бъдат осъществени. Проследявайки разнообразието от читатели, предлагани ресурси, услуги и събития на нашата библиотека, считаме, че се движим в правилната посока.

От началото на миналата година достъпът до ресурсите и всички предлагани от нас основни услуги е безплатен за всички граждани. 4648 са регистрираните ни читатели, от които 1986 са до 14-годишна възраст, а 554 са пенсионери. Те са посетили библиотеката 62 852 пъти.

Създадена преди 70 години в полза на своята потребителска общност, за да предоставя на хората отворен достъп до информация и идеи, библиотеката се утвърди и като независимо място за срещи и арена за обществени дискусии и дебати. Изпратихме година, наситена с 327 присъствени и онлайн събития (86 от които са за деца и ученици) с над 27 600 посетители и участници.

Така че около 365 човека средно на ден са преминавали през вратите на нашата институция. Но за нас най-успешната година винаги предстои!

 В какво вие измервате успеха?

За да имат успех, библиотеките са зависими от потребителите си! Определящото за ценността на предлаганите ресурси, иновативни услуги и разнообразни събития е дали те се посещават и използват.

За 2023 г. можем да кажем, че по всички проследени индикатори за резултатност в областта на библиотечното обслужване сме с по-добри показатели. Читателите ни са заели 107 456 библиотечни документа, от които 92 799 са книги. 5648 са посещенията на библиотеката за ползване на компютри и интернет, като 283 посетители са получили индивидуални консултации от наши специалисти. Над 100 са участниците в групови обучения, свързани с информационните и комуникационните технологии, медийна и информационна грамотност.

Регионалната библиотека извършва координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност за над 180 библиотеки от региона, в инициативите по която са участвали 950 човека.

Гаранция за успех за нас е и фактът, че сме търсен партньор от образователни и културни институции, неправителствени организации и отделни личности – учени, краеведи, колекционери, творци. Домакин сме на основни или съпътстващи събития на част от големите форуми от културния календар на Община Стара Загора.

Успяхте ли да набавите за читателите повечето нови книги, които излизат?

През 2023 г. във фонда ни са регистрирани 5880 екземпляра библиотечни документа, от които 2737 сме получили като дарение или книгообмен и 151 като депозит. 4339 са набавените заглавия книги. Няма още статистически данни за миналата година, но през 2022 г. са издадени 10 544 нови и препечатани заглавия на книги. Така че изводите са ясни: набавяме около 50% от отпечатаните книги в България и обикновено с ограничена екземплярност. Но трябва да се отчита и принципът, че колекциите на библиотеките трябва да се развиват въз основа на независима професионална преценка на библиотекарите и библиотеките придобиват материали и предоставят достъп до ресурси, основавайки се все пак на критерии за качество и съответствие с нуждите на потребителската общност.

Очакваме в началото на месец март да бъдат на библиотечните рафтове над 530 нови книги, придобити в резултат на спечеления проект през 2023 г. към Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове на четене и информираност”. Но все още не е постигнат баланс между очакваното ниво на обслужване и предоставянето на адекватни финансови ресурси за това.

И през изминалата година няма напредък на национално ниво в областта на електронното заемане в библиотеките чрез нормативно регулиране на придобиването на лицензи за цифрови книги.

 Какъв е вкусът на читателите, променя ли се през годините?

Изминалата година доказа, че старозагорци продължават да намират време да четат. Регионалната библиотека в Стара Загора се радва на всички , които останаха верни читатели и приятели на библиотеката, както и на новите, които откриха библиотеката за първи път. Благодарим на всички!

Читателите ни са хора от различни възрасти, професии, хобита и интереси. Най-четящото семейство Христови – близначките Димяна и Валентина (6 г.), Жулиета (2 г.) и техните родители през 2023 г. е заело 802 книги от библиотеката. Най-малкият ни читател Петър Борисов е роден на 9 септември 2023 г. София Михова е на 10 г. е заела през миналата година 148 книги и чете вече книги за възрастни. За Читател на годината бе номинирана Николина Иванова, която е прочела 258 книги.

Убедени сме, че за всяка книга си има читател. Ролята на различните медии в провокирането на читателския интерес през годините се увеличава и едва ли подлежи на съмнение. Жените по традиция са по-четящата част от населението. Най-заемана е художествената литература, като подчертан е интересът към българските автори и издания.

Имате уникално пространство за тийнейджъри, посещават ли библиотеката, какво им е интересно?

Тийн зоната и детският отдел в библиотеката са пространствата, в които старозагорските деца и младежи се чувстват уютно. Новото поколение е дигитално родено и процесът на трансформация на информацията в знание за тях понякога е затруднен, поради което расте процентът на функционално неграмотните млади хора. Подпомагането на образователния процес е традиционна библиотечна дейност, свързана с доброто сътрудничество с училищата и другите образователни организации. Според промените в Наредбата за приобщаващото образование, заниманията по интереси могат да се провеждат и в библиотеките.

Библиотеката подпомага формалното и неформално образование и обучение, ученето през целия живот. Тя предоставя индивидуални, групови консултации и обучения за придобиване на медийна и информационна грамотност. С опита и експертните знания на служителите си библиотеката помага на младите си потребители да получат надеждна и достоверна информация чрез предоставяне на инструменти и умения за откриване и разпознаване на „фалшивата информация“ и по този начин участва активно в борбата с „фалшивите новини“ и дезинформацията.

Приоритетно внимание се отделя на услугите за децата и насърчаването на четенето. Обновеният ни детски отдел привлича младите семейства да прекарват част от свободното си време в библиотеката, да бъдат информирани за съвременните тенденции за ранно личностно развитие и изключителната роля на четенето в него. През изминалата година в библиотеката бе създадено ново пространство – книжен кът „Колелото на емоциите“. В рамките на седем месеца бяха проведени групови срещи с над деветстотин деца. Проектът постави начало на приказкотерапевтичното консултиране в българските библиотеки, базирано на изкуството на художествения текст и слово. В света на приказките е по-лесно човек да отключи своя потенциал и да „разиграе“ всякакви варианти за изход от ситуацията, в която се намира. Емоциите при четене осмислят живота ни и имат силата да ни накарат да се развиваме.

 Продължават ли старозагорци да даряват на любимата си библиотека?

И през изтичащата година библиотеката беше подкрепяна от много личности и институции дарители. Приемаме с уважение и признателност тези жестове и полагаме грижи за запазването им и осигуряване на достъп за ползването им.

Освен книги, интерес предизвикват даренията на други видове документи. Старозагорецът Бойчо Бойчев дари над 1000 грамофонни плочи, аудиокасети, CD и DVD от личната си колекция. Г-н Бойчев е сред най-големите доказани български оперомани и един от най-големите колекционери на звукови записи в България, а по думите на неговия внук, и на Балканите. Попълвал е страстно колекцията си дълги години. А съкровищата, които е съхранил, я правят ценен оперен архив за всички професионалисти в областта на музиката и любители меломани.  Изключителен интерес представляват например 10-те малки и 1 голяма дългосвиреща грамофонни плочи в различни цветови вариации – „шарен винил“. Издавани са през 60 – 70-те г. на миналия век в ограничен тираж, предимно за колектива на „Балкантон“. Днес представляват не малък интерес за колекционерите. Червена е плочата „Пее Кирил Семов“. Върху жълт с червен мраморен винил и само върху жълт са изпълненията на Рене Холм. „Песните от фестивала Сан Ремо 1963“ в изпълнение на Димитър Йосифов са върху червен винил. „Пее Вице Вуков“ – върху много пъстър и шарен винил…

Историкът юрист Георги Туртуриков дари колекции на библиотеката „Стара Загора в календари“ (233 бр.) и колекция православни календари (120 бр.). Настолните, стенни и джобни календари, свързани с историята и развитието на Стара Загора, са издавани от 60-те години на ХХ век до наши дни.

Благодарим им за тяхната човешка щедрост и подкрепа!

 Каква ще бъде 2024 г. за вас, какво да очакваме?

Надявам се празничната за библиотеката 2024 г. да е здрава и успешна както за екипа, така и за нашите потребители! Освен ежедневната ни работа по обслужване на читателите, имаме амбицията да представим 70 книги, да прожектираме 70 филма, да подредим 70 изложби и витрини, да изслушаме заедно 70 музикални изпълнения!

Програмата на културния ни календар още от началото на годината е наситена, разнообразна и интересна. На 11 януари химикът писател и пътешественик доц. Васил Хаджиилиев представи новата си книга. В средата на януари открихме Филмовия фестивал София МЕНАР в Стара Загора. В сътрудничество с „АртАреа“ и „Позор“ до края на месеца ще покажем 6 игрални, 6 късометражни и 1 документален филм от Мароко, Йордания, Иран, Турция, Палестина, Франция, Ливан и Катар. Следва старозагорското издание на уникалния фестивал за документално кино за изкуство „Master of Art“.

През годината започваме дейности по внедряване на RFID технологията (радио честотната идентификация) за оптимизиране на библиотечните процеси чрез етикетиране и проследяване на библиотечните документи на свободен достъп в Заемна за възрастни. Тази технология съкращава времето за търсене, намиране, връщане и преподреждане на книгите, защитава документите от неоторизирано изнасяне от библиотеката и позволява инвентаризация, без да се налага изваждане на библиотечните документи от рафтовете. Следващ етап е внедряване на самообслужване – заемане и връщане на книги без намеса на библиотечен служител.

Два ще са акцентите за отбелязване на годишнината ни. За нашите потребители и партньори сме в подготовка на изненади през първата седмица на месец април. През месец юни се надяваме да споделим домакинството на национален професионален форум, където да направим съпричастна на  празника ни и колегията от страната.

Използвам възможността, за да изразя и своето уважение към професионализма и труда на всички колеги от Регионалната библиотека през годините.

Подробности за историята на библиотеката, за ресурсите, предлаганите услуги, участие в национални и международни проекти, програма на текущите събития са публикувани на интернет страницата https://www.libsz.org и в профилите на библиотеката в социалните мрежи.

Въпросите зададе Уляна Кьосева