Един от първите български светски художници – Станислав Доспевски
Кой е този солиден господин? Това е един от първите български светски художници – Станислав Доспевски. Рожденото му име е Зафир Зограф и той е син на големия иконописец Димитър Зограф, а чичо му е още по-известният творец Захари Зограф. Всичките те са представители на великолепната самоковска художествена школа.
Историята на Станислав Доспевски е едновременно запленяваща и трагична, спокойна и стихийна. Той е роден в Самоков през 1823 година, първо учи в родния си град, а след това в Пловдив. Заедно с баща си изографисва част от това свещено за българите място – Рилският манастир. Само това да беше направил, пак щеше да има място в нашата история, но той прави много повече.
През 1851 година заминава за тогавашната Руска империя, където изучава живопис. Всъщност, той е първият български художник получил светско академично образование и завършва прочутата по целия свят Императорска художествена академия в Санкт Петербург и то със сребърен медал. По време на следването си променя името си, защото Зафир било от гръцки произход, а тогава е борбата ни за църковна независимост. Фамилията Доспевски идва от това, че дядо му, прочутият иконописец Христо Димитров, е от село Доспей, Самоковско, и сам носи прозвището Доспейски.
След това Станислав се завръща в България и сам си проектира чуден дом в Пазарджик, откъдето е съпругата му Мариола. Определението „чуден” не е преувеличено. Къщата действително е уникална, защото Доспевски изографисва стените на дома си с прекрасни пейзажи и други стенописи. Освен това създава редица светски портрети и още много икони. Неговите съвременници го описват като изключително спокоен и благ човек, но този човек прави избор, в който няма нищо „спокойно”.
Той се включва в националноосвободителното ни движение и помага на много жертви след потушаването на Априлското въстание. През 1877 година е арестуван от османските власти и след година умира според някои изследователи от тиф, а според други при неуточнени обстоятелства в затвора „Мехтерхане” в Цариград. Така роденият да дарява светлина чрез картините си умира в тъмница.
Защо ви разказвам тази история? Първо, за да почетем един голям български творец. Второ, защото това е поредната история за избора. Та нима Станислав Доспевски, уважаван и сравнително заможен човек, не можеше да си твори и живее спокойно в дома си, едно действително райско и уютно кътче? Можеше, и в това нямаше да има нищо осъдително, но той прави и нещо друго – застава редом с народа си. Тънкият познавач на европейската живопис, възпитаникът на „императорска академия”, защитава живота на много хора с „навуща и цървули”, вдигнали се на бунт и заплаща със собствения си живот. Заслужава да го помним. И заради таланта на четката му и заради смелостта на сърцето му.
(Снимките са благодарение на фейсбук страницата 200 години от рождението на Станислав Доспевски.)
РОСЕН ПЕТРОВ
