Чирпан връчи символичния ключ на града на проф. д-р Димитър Михайлов
Проф. д-р Димитър Михайлов бе удостоен за значим принос в утвърждаването на Яворовото дело и творчество и за съхранение на българския дух и националната идентичност. Зам.-кметът Румен Тунанов връчи символичния ключ и грамота на Община Чирпан. Това стана на последното събитие от тазгодишното издание на Яворовите януарски дни в Чирпан.
Проф. д-р Димитър Михайлов е в града за да представи своята книга „Яворов“. Той е преподавател по българска литература във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, роден е на 17 май 1956г. Написал е книгите „Стоян Михайловски“, „Класически творби в българската литература. Анализи“, „Поетът Яворов“ и много други.
„Книгата е плод на моите повече от 30-годишни занимания с творчеството и личността на поета и събира в себе си предишните ми две книги за Яворов – „Поетът Яворов“, която излезе през 2012-а, и „Яворов и другите“ от 2015 г. Добавил съм и повече от 15 нови текста, писани през последните десетина година“, разкрива проф. Димитър Михайлов. На две основни части е разделена книгата. В първата авторът разглежда личните преработки на поета, правени в антологичната за Яворов стихосбирка „Подир сенките на облаците“, издадена през 1910 г.„През 1914 г., няколко месеца преди смъртта си, той преработва доста от стихотворенията – някои изоставя, така че тази книга на Яворов представлява неговия завет към идните поколения – как да четем Яворов, какво е най-доброто от поезията му и как да го възприемаме“, пояснява проф. Михайлов.Втората част носи вече познатото заглавие „Яворов и другите“. В нея той разглежда отношенията на Яворов с други критици, писатели, жени, сюжети. „За пръв път изнасям неизвестни Яворови поправки към книгата му „Безсъници“ и други любопитни детайли от живота и творчеството на поета – примерно представям семейния печат на Лора и Яворов – един изключително красив печат с две ръкописно написани букви Л и П и каква е съдбата му. Когато той поправя през 1914 г. „Подир сенките на облаците“ – подпечатва всяка страница, върху която е нанесъл някакви поправки, със семейния печат и това е единственото му използване приживе“, отбелязва професорът по българска литература.За себе си професорът разказва: Аз съм съгражданин на Яворов. Роден съм в Чирпан. Учил съм в гимназията, която носи неговото име, така че от малък съм закърмен с поезията на Яворов. Когато бях 8-9-годишен, видях на живо най-малкия брат на Яворов – Атанас Крачолов, да се разхожда по алеите на градската градина в Чирпан. И настъпи тишина – всички започнаха да шепнат брата на Яворов, брата на Яворов… видях висок, достолепен мъж, облечен в пардесю да крачи бавно по алеите. Не знаех, че Атанас изумително много прилича на поета Яворов. В късни години открих и това“.Тодор Иванов