Антоновден e! Eто какви традиции и обичаи се спазват?

Свети Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет в заможно семейство, но когато станал на 20 години останал без родители. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.

След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където не спял и не се хранел с дни с разбирането, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“.

На 35 години свети Антоний преминал от другата страна на река Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му.

Свети Антоний бил удостоен с дара да лекува болни  и ги учел да благодарят на Бога за изцелението си. Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, когато на 17 януари 356 година умира.

На Антоновден и на следващия – Атанасовден близо 6000 старозагорци празнуват името, сочи справката на Дирекция „Гражданско състояние“.

На Антоновден /17 януари/, имен ден празнуват 3 931 старозагорци. Носещите името Антон  са 602, а Андон са 86. С дамския варианти Антоанета, Антония и Антонина са съответно- 526, 411 и 39 старозагорки. За имен ден на 17 януари ще приемат поздрави още Донка (1 054) и Тонка (366),както и Дончо (215), Донко (5), Тончо (179) и Тоньо (45).

На 18 януари, когато църквата почита  паметта на Атанасий Велики, за имен ден гости посрещат 1 023 господа с име Атанас, 318 с име Таньо, както и 59 с име Наско. 202 са дамите с име Атанаска, а 47- Наска и 190- Тинка. Името си празнуват още Нася (7), Начо (31), Таню (4). Общо на Атанасовден за имения си ден ще почерпят 1 881 души.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

Една легенда разказва че двама братя близнаци Антон и Атанас изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари

В българския народен календар Свети Антон се представя като по-големия брат на Свети Атанас. Вярва се, че на Антоновден се събират всички болести, за да тръгнат по хората. В много краища наричат Антоновден Лелинден или Чуминден. „Лелята” – това е чумата, която трябва да се прогони, както и всички болести като шарка, синя пъпка и др. Има забрани за жените да не плетат, предат или шият, да варят леща или боб, защо иначе ще разгневят болестите. Правят содени питки, които мажат с мед или маджун. Отгоре ги дупчат с вилица или масур, за да не се надупчат лицата на децата от шарката. Питките се раздават за здраве, като една се оставя на тавана „за лелята”.

В Пиринския край жените носят дарове за болните си деца в църквата, а тези, които са бездетни, за да измолят рожба.

В този слънчев януарски ден – честит празник на имениците  и на всички, които ще празнуват с тях!

Долап.бг