В общоградско тържество се превърна честването на 2Х35 годишнина на доц. д-р Васил Хаджиилиев

Навръх рождения си ден 11 януари 2024 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загорасе състоя тържество по повод 70-годишнината на доц.д-р Васил Илиев, която той подплати с премиера на новата си книга „В страната на съветите -80 години по-късно“. Салонът се изпълни с градско интелектуално общество – учени, лекари, артисти, адвокати и архитекти, учители, журналисти, колеги, приятели и почитатели на емблематичния, широко скроен мъж. Тук бяха и най-скъпите на сърцето му дами – една от друга по-красиви и очарователни – съпругата, дъщерята и внучката.

Събитието откри директорът на библиотеката Надежда Груева. Тя обяви, че това е първата проява на институцията за 2024 г. и първото представяне на нова книга. През последните 10 години доцентът е един от първите приятели на храма на знанието и не на последно място – едно много отрадно знаково съвпадение: През 2024 г. и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и доц. д-р Васил Хаджиилиев навършват 70 години.

Г-жа Груева маркира някои от явните дейности на рожденика – химик, учен, дългогодишен преподавател в Медицински факултет на Тракийски университет, автор на книги, пътешественик, председател на Съюза на учените в Стара Загора, автор, вдъхновител и изпълнител на идеята на всеки 1-ви ноември -Денят на народните будители, Съюзът да връчва своето отличие „Будител на годината“ на личност с доказани заслуги към старозагорската общност.

За значението на книгата на Хаджиилиев говори издателят й д-р Атанас Панчев от Издателска къща „Новата цивилизация“. За него най-голяма патриотична и опознавателна стойност имат главите, свързани с волжските българи и пътешествията на автора из българските земи в Русия.

Сладкодумен разказвач, презареден с много информация и спомени г-н Хаджиилиев започна представянето на книгата си с обяснение на посвещението му на проф. д-р Асен Златаров, който през далечната 1936 г. също е бил на научна конференция в Съветския съюз (днешна Русия) и впечатленията от видяното и преживяното е записал „В страната на Съветите“. Като реверанс и респект към големия български учен, старозагорският учен буквално копира формата на книгата на професора, броя на страниците (217), броя на снимките -50, дори посвещението на титулните страници са еднакви. Разликата е, че проф. Асен Златаров поставя снимката на Иван Петрович Павлов, а Хиджиилиев – снимката на проф. Златаров. Текстът, обаче, е еднакъв:“Посвещавам тази книга на великата памет на Иван Петрович Павлов /проф. Асен Златаров/, който с делата си запълни цяла една епоха и остави пример на вяра в науката, култ към истината, уважение към фактите и любов към човека“.

Впечатленията от срещи с обикновени хора и учени, пътешествия и в малки градчета и мегаполюси, откриване на малко известни исторически факти и данни, свързани с България, посещения на църкви, музеи, паметници, пазари, театрални представления и концерти…и още, и още незабравими преживявания. Всичко това е трупано и надграждано през годините – от 1971 г. при първото му пътуване с „Влакът на дружбата“, а по-сетне с участието му на научните конференции през 2012 и 2017 г.

Страстен фотограф Васил Хаджиилиев е направил стотици снимки, някои от които показа на присъстващите – сгради, подмосковието, Люблянка, Белоруската гара, Московския университет „Ломоносов“, Българското посолство…История на храм „Христос Спасител“ и църковни ритуали, речната гара на Москва, дървени къщички и бомбоубежища. Пътувайки „екзотично“ с параход по Волга в продължение на две седмици, има възможност да разгледа 13 малки и големи градове, да се срещне с различни чешити. Например един братушка си оградил двора с бетонна ограда и заявил, че това е запазена територия на СССР и КПСС. Жители на град Тотаев, родното място на маршал Толбухин, едва ли не са , обявили война на България, която след като се променя името на българския град с днешния Добрич, решава да прати паметника в някакво депо на социалистически ценности. Тотаевци са си прибрали своя Толбухин, който се извисява сега в центъра на града.

Няколко десетки кадри представиха волжските българи, „гарнирани“ с местна песен. В нея се разказва за битката на волжските българи с монголците през 1223 г. Това е първото поражение на монголците. Авторът на книгата направи паралел с българските войни, които през 1205 г. , водени от Калоян, побеждават латините. Времето е исторически съизмеримо. Оказва се, че и едните и другите българи по един и същи начин успяват да победят далеч по-силен противник – било с хитрост, било с българска тактика – да се раздели противникът на части и да се унищожи след това.

Трудна е съдбата на волжските българи. През 1552 г. Русия слага край на остатъците от Волжска България. Но в края на 19 и началото на 20 в, особено след разпада на Съветския съюз, самосъзнанието на официално наречените татари се променя революционно. „Това, което видях с очите си и разговарях с много от местните хора -всички категорично заявяваха:Ние сме българи!- разказа авторът. Те не приличат визуално на нас, религията, която изповядват е друга – ислям, езикът им за нас е неразбираем, но така или иначе трябва да знаем, че сме далечни братя, с които за съжаление връзките ни са почти никакви“.

След словата и кадрите, авторът дълго раздава автографи. През това време във фоайето на библиотеката се вдигаха наздравици за рожденика , пожелание, след още 80 години да напише продължение на новата си книга.

Росица Ранчева