История за милионера Хаджи Зейналабдин Тагиев – любопитно

История за милионер, който оставя след себе си легенди за безгранична доброта, които се предават от уста на уста. Такъв е Хаджи Зейналабдин Тагиев (1823−1924), азербайджански милионер и филантроп, натрупал състояние от бакинския петрол. През целия си живот Тагиев помагал на хората. Всички се обръщали към него за помощ – и бедни, и богати. Личало, че щедростта му няма граници, защото не отказвал на никого.

По време на посещението си в Германия хаджи Зейналабдин Тагиев харесал един от скъпите ресторанти. Историята се развива през 1911 г. Азербайджанският милионер влязъл в ресторант, седнал на масата и зачакал сервитьора. Минало известно време, но нито един сервитьор не се приближил до него. Изобщо не става въпрос за лошо обслужване, просто външният вид на Тагиев – традиционна кавказка шапка и брада – изплашила сервитьорите. Отделно се прокрадвала и мисълта, че в ресторанта е влязъл просяк. След като поседял и никой не го обслужил, Тагиев станал и се върнал в хотела. След известно време собственикът на ресторанта разбрал кой е този странно облечен мъж. Като разбрал, че чуждестранен милионер е посетил ресторанта му, собственикът веднага отишъл да се извини. За Тагиев била подредена пищна трапеза. След като се нахранил добре, попитал колко би струвало резервирането на тази маса за цял ден? От ресторанта пресметнали всичко и му казали сумата. След това той попитал колко ще струва резервацията за цялата седмица? Келнера отново сметнал всичко и назовал сума. По същия начин Тагиев попитал колко би струвало резервирането на маса за месец, година или дори десет години. Изненаданият персонал на ресторанта сметнали и назовали сумата. Тагиев помислил малко и казал, че иска да резервира тази маса за 100 години. В същото време, според условието, не само той самият, но и всеки азербайджанец може да яде безплатно в ресторанта. Договорът бил валиден и след смъртта на патрона, та чак до 2011 г. И през 2011 г., когато договорът изтекъл, ръководството на ресторанта изпратило писмо до посолството на Азербайджан в Германия, питайки дали ще го подновят, но Азербайджанското правителство отказало. Въпреки това тази история, остава една от многото, която прави името на азербайджанеца безсмъртно.