Доц. д-р Васил Хаджиилиев празнува рождения си ден с премиера на новата си книга

Навръх рождения си ден 11 януари 2024 г. една от емблематичните личности на Стара Загора доц. д-р Васил Хаджиилиев кани съгражданите си на чаша вино и премиера на поредната му книга „В страната на съветите -80 години по-късно“.  Събитието ще започне от 18:00 ч. в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Рожденикът, който признава, че всяка сутрин с „Долап.бг“ си пие кафето, даде любезно интервю за читателите на този уважаван от него сайт.

Доцент Хаджиилиев, всеки има своята приказка – живот. Вашата 2Х35 е съставена от много други малки приказки . Коя е първата? Какво е родословното Ви дърво? Къде са корените му?  Какво Ви свързва със старозагорското село Люляк? През това лято Вие бяхте един от основните организатори на голямо родолюбиво събитие. Открихте паметник? Пак през това лято Вие подарихте на Старозагорската опера вероятно първото пиано в града, което е било притежание на фамилията Ви и на родствениците. Разкажете за духовната среда на Вашето детство и юношество. От тогава ли е интересът Ви към изкуство, култура, литература..?

Някъде бях чел, че хората живеят на различни скорости. И сега когато годините ми са 2х35, то изминалият ми път, аз така го мисля, е на 2х70.

Приказката на моя род започва в края на XVIII и началото на XIX век когато един свещеник – Никола Зафиров, влиза в «Енциклопедия на българската интелигенция» на проф. Н. Генчев – превежда “Книга за изповед или кратки наставления към всекий духовний отец и християнин”. Негов син или племенник е прадядо ми – Стефан Зафиров. Дядо Стефан участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. В своята книга “Видрица” поп Минчо Кънчев го споменава като един от многото учители, “които приличат на нази – хаирсъзи”, т.е. революционери. Свирил е на цигулка и е бил цигулар в оркестъра при читалището в кв. “Акарджа”, чийто ръководител е бил Колю Ганчев. Цялата музикална група участва в подготовката на Старозагорското въстание, като всички участници са пратени в турския зандан, а Колю Ганчев е обесен. След Освобождението работи като адвокат в Стара Загора. През 2022 год. на фасадата на сградата на Адвокатската колегия бе открита негова паметна плача, дело на скулптура Наско Настев. Дядо Стефан има три дъщери – Райна, Невена, Наталия. При раждането на най-голямата Райна (баба ми) адвокатът купува луксозно пиано “Linde” от Виена, на което по-късно свирят всички в старата ни къща на ул.“ Петър Минов“ No 1.

Години преди началото на Балканските войни, в това женско царство се появява млад офицер, който иска ръката на Райна Зафирова. В централния военен архив е записано, че командирът на Старозагорската дивизия разрешава на младши лейтенант Васил Хаджиилиев да стъпи в брак с г-ца Райна Зафирова.

Дядо ми Васил Хаджиилиев е от с. Карагитлии (днес с. Виден), общ. Павел Баня. Баща му хаджи Илия Иванов е бил богат търговец. Имал е дюкян и в Цариград. Бил е забъркан в комитетските дела. Изследване на Чудомир, който е от съседното село Турия, показва, че той е бил ковчежникът на революционния комитет основан от Васил Левски в този край,. Имал е осем деца, като две от тях изучава – Димитър за лекар и дядо ми Васил за офицер. Дядо Васил участва във всички войни за обединението на България. Удостоен е с много ордени, включително и този „За храброст“. Умира твърде млад с чин полковник. Паметен знак в родното му село ни напомня за това. Баба Райна и дядо Васил имат три деца. Първият е чичо Илия – също царски офицер, участвал във Втората световна война. Баща ми Стефан се ражда в края на 1924 година и затова през 1925 година, при основаването на Старозагорската опера, участват само другите две дъщери – Наталия като корепетитор с домашното пиано (онова, същото, което днес е във фоайето на Операта) и Невенка като хорист. През 1945 год. баща ми постъпва в Агрономическия институт „Васил Коларов“ в гр. Пловдив. Една мразовита вечер, насъбрал наръч дърва, среща руса девойка с небесно сини очи, излязла също да търси дърва за печката. Девойката Лилия Кацарова е студентка в същия институт. Баща ми й подарява своите дърва, а после младите се вземат.

Баща на Лилия – Петко Кацаров, родом от с. Новата махала (днес с. Люляк) е първият интелигент на селото. Бохем по душа и социалист по убеждение, той пише стихове и дружи с писателя фантаст Георги Илиев, с Чудомир, с Митьо Станев, с Георги Бакалов. Участва през 1923 год. в злощастния Септемврийски метеж. Уволнен от всички училища в царството лежи 9 месеца в Старозагорския затвор заедно с Петко Енев и Митьо Станев. През 1924 год. се ражда дъщеря му Лилия и малко след това е помилван. След това до края на живота си не помисля за политика.

Лилия и Стефан се женят след като завършват института и през мразовития януари 1954 година се появява отроче от мъжки пол, което първите три дни се казва Петко, а след това до ден днешен – Васил.

Как Стара Загора удовлетворява културните Ви интереси? Към какво са предпочитанията Ви?

Според мен Стара Загора е един от културните центрове на България. Имаме всичко. Прекрасна опера с невероятен балет и оперен фестивал на европейско ниво. Може би най-добрият куклен театър и перлата му фестивалът „Пиеро“. Трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ прави театър, а не халтури. Дано запазим в този им вид филмовите фестивали „Златната липа“, „Синелибри“, „Менар“ и да продължим да слушаме хубав джаз в Стара Загора. А напоследък в съседното село Могилово можем да чуем рок музика на световно ниво. Моля се всичко това да го задържим в нашия град.

Защо избрахте химията за своя професия? Оправдаха ли се младежките Ви мечти и желания?

Като дете дядо ми Петко ме водеше в кръчмата на Куленската махала в Казанлък, където с Чудомир си поръчваха едни безцветни течности, в която Чудомир слагаше вода, а дядо ми лимонада и те мигновено променяха цвета си. „Могучество химии“ си мислех аз и си играех в прахта на улицата (тогава това бе възможно). По-късно в химическия ВУЗ, особено вечер с колеги разбрахме как става тази метаморфоза.

 Считате ли, че максимално сте се реализирал като учен, като дългогодишен любим преподавател в Медицинския факултет на Тракийски университет? Къде и защо представяхте България в различни международни научни форуми?

Бил съм на много места по света, като по-значимите ми участия са в Краков- Полша, където бях в Научния комитет на Международната конференция DIDSCI; в Москва-Русия; в Мумбай-Индия. Човек като мен трудно може да каже „доволен съм“ от постигнатото и затова продължавам да пиша. Тази година ще се постарая да излезе една моя сериозна научна книга, която ще се казва вероятно „Природа, химия, медицина“.

Защо според Вас у днешното младо поколение няма интерес към точните науки и в частност към химията?

Моите родители бяха агрономи защото страната в това време имаше нужда от такива кадри. Когато кандидатствах, ВУЗ-ете подготвяха повече инженери, химици – пак за нуждите на Народната Република. Тези специалности са трудни, а реализацията им днес и тук е нищожна. Затова младите хора прагматично се ориентират към специалности, с които ще бъдат по полезни на себе си – IT– специалисти, икономика, медицина. Преподавах химия в лятната школа на  проф. Минко  Балкански в с. Оряховица. Там по физика преподава Теодосий Теодосиев, по математика Любомир Любенов. Там видях, че има деца, които успешно ще се реализират като химици, физици, математици, за съжаление повечето в чужбина.

Посвещавате новата си книга „В страната на съветите -80 години по-късно“  на проф. Асен Златаров. Той ли е Вашият кумир?

Аз съм възпитаник на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и имам лична привързаност към този български учен. Той не е бил само химик, а енциклопедист, общественик и много широко скроена личност.

Как изглежда страната на съветите 80 години по-късно?

Русия ми прилича на огромен презокеански кораб, чиято инерция трудно може да бъде овладяна в малки пристанища. Казано по друг начин, ние претърпяхме много промени през тези 80 години, а те преминавайки от Руска империя през СССР до съвременна Русия, са си почти същите. Поне така ми се струва.

 Безспорно Вие сте уважавана изявена обществена личност. Откога сте председател на Съюза на учените в България – клон Стара Загора? Колко учени участват? Какви са основните дейности? 

През 2022 година „Съюз на учените – Стара Загора“ навърши 60 години. Основан в друго време, със силна държавна подкрепа, Съюзът беше мощна организация, обединяваща (понякога по задължение) учените от региона на Стара Загора. Днес ситуацията е драстично различна, като често трябва да се борим за своето съществуване. В много градове клоновете на Съюз на учените вече не съществуват или водят само формална дейност, което не може да се каже за „Съюз на учените – Стара Загора“. СУ – Стара Загора днес е разпознаваема организация, чиито инициативи срещат одобрението на учените от Стара Загора и на старозагорци. Той издава две научни списания „Science and Тechnologies“ и „Science and Research“, от които второто се издава само на английски език. Ежегодно се провежда Международна научна конференция. Ковид –  кризата ни принуди да провеждаме конференцията онлайн, което продължаваме и днес, но вече поради липса на средства. За седма година връчваме наградата „Будител на Стара Загора“.

Споделете за своите други интереси и хобита , за екскурзиите, пътеписите, фотографията…

Ходя по света. Тази година сме планирали да ходим до Африка, Мадагаскар и остров Реюнион. Пиша книги. Тази за Русия е четвъртата ми художествена книга. Написал съм или съм участвал в съавторство в около 12 учебни и научни издания.

С приятеля ми Петър Бакърджиев първи започнахме да играем тенис на корт в Стара Загора. Днес карам колело, плувам.

Как подреждате скалата на ценностната си система? Какво не можете да простите? От кого и защо искате прошка? Кое човешко качество най-вече Ви кефи?

Предпочитам отговорът на този въпрос да си го запазя, първо защото с годините скалата се променя и второ защото е много личен.

 Кое е Вашето любимо място в света, където искате да живеете постоянно?

Вероятно това ще е райският остров Реюнион – ще видя дали ще ми хареса като отидем. Засега ще си остана в България.

Като каква личност се самоопределяте?

Засега не зная. Нека мине още малко време.

 Какво не можахте да направите за изминалите 70 години?

Някои работи не мога да споделя с читателите. Мисля, че бих могъл да бъда по-полезен за града си, но без да се занимавам с политика.

За какво е молитвата Ви?

Здраве и пълноценен живот.

 Коя е любимата Ви дума?

Преди години една старозагорска журналистка написа статия по повод една моя книга, като ме нарече мистър ХХХ (вероятно хумористът, химик Хаджиилиев, но всеки може да го тълкува както си иска) и това стана мой любим псевдоним. И разбира се – благодаря!

Росица Ранчева

.