Утре е големият християнски празник Богоявление. Какви са ритуалите преди и навръх деня?

Ритуалите преди Йордановден (Богоявление)  и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици. Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.
През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря“ и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си, и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.
Водата се освещава.

След службата в храма, с тържествено шествие се отива на реката и свещеникът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.
Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода. Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.
Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са осиновили дете, или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Иисус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговездни.

Метеорологични прогнози

Ако замръзне китката, с която ръси свещеникът, ако е облачно или вали сняг на парцали, ще има голямо плодородие. Ако времето е меко, през годината чакат болести. Ако на Йордановден времето е топло, житото ще бъде гъсто. Ако е ясно и студено, овцете и агнетата ще са здрави. Ако валят сняг или дъжд, царевицата ще е добра.
Там, където има мъгла, посевите през лятото ще се повредят или ще бие град.
Ако на Йордановден духа вятър, ветровита ще е и цялата година, а житата ще имат главня (вид болест по житните култури). Който вятър духа на празника, той ще духа през цялата година. С особена сила това важи за вятъра по време на водосвета. Ако вятърът е източен, годината ще е хубава, пчелите ще се роят и ще дават мед. Южният и западният вятър носят слабо плодородие. За добро веят северният и източният вятър.

Трапеза

Трапезата е богата. Редят се прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки,свинско със зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино.

Именници са Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa и техните производни.