Египетската Нова година се основава на появата на звездата Сириус

Египетската нова година е започвала през месец Юли, най-често на 23-ти Юли. Това било времето на големия разлив на реката Нил, когато на сутрешния небосклон няколко минути преди Слънцето се появявала ярко червената Сириус и заставала в една линия със светилата. Традиционната египетска (коптска) Нова година обаче се нарича Найруз и се празнува на 11 или 12 септември.

Старият египетски календар е бил използван през Средновековието, защото неговите дни и месеци са останали последователни. Това улесниlo изчисленията им. Денят за египтяните започвал с изгрев слънце, докато много околни култури започвали деня си със залез слънце. Първоначално египтяните са използвали слънчеви часовници, пясъчни часовници и обелиски, за да определят времето през деня, и звездите, за да определят времето през нощта. Въвеждането на водни часовници им позволи да определят времето по-точно.

На 19-ти юли беше египетската нова година. Това беше датата, на която Сириус се появи отново на източния хоризонт след 70-дневно отсъствие и датата, на която Нил започна да се разлива. Някои историци смятат, че Сириус е звездата, която мъдреците следвали по пътя към родното място на Исус.

Може би не случайно Учителя Беинса Дуно, който не еднократно е подчертавал изключителното значение на Сириус за духовното израстване на човеците, обявава датата 19 август за начало на Божествената нова година, допълвайки, че Духовната нова година започва на 21 март по време на Пролетното равноденствие, а физическата съвпада с гражданския календар на 1 януари.