ТУК ЛИ Е СУРВАКАРНИЦАТА?

Съвсем в края на 2023 г. на 29 и 30 декември, в Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“- Стара Загора се проведоха забавните ателиета „СУРВАКНИЦА ЗА СУРВА“. В десет часа в голямата зала на третия етаж заприиждаха баби, дядовци и татковци, придружавани от своите малки любими момиченца и момченца …Едни бягаха от компютъра, други заменяха телевизионния екран или смартфона с нещо реалити…Повечето бяха запленени от възможността да видят как се прави сурвачка и да пробват уменията си…Повечето от посетителите никога не бяха пипвали дрян, вълна и пуканки. Сега им предстоеше интересно приключение с игла, конец, пуканки и ошав. Поприпомнихме си часовете по труд и творчество.

Водещи майсторки на сурвакницата бяха Татяна Иванова и Милена Василева. Те обясняваха символите на сурвачката и начините на украсата й. А истинска сурвакница се прави от истински материали – дрян, вълна, мънисто, люта чушка, паричка, кравайче….

Предният ден падна голямо лутане из дебрите на Средна гора над Дъбрава и Колена докато накрая, полковникът от запаса Георги Минчев, който познаваше хълмовете над Колена като петте си пръста, не се качи на джипа и не намери клонки на така необходимия дрян…

Безкрайни благодарности г-н Полковник !– Ако знаете колко радост доставихте на децата тези дни с този дрян! Да не забравим да благодарим и на чичо Иван от с. Бъдеще, който достави още един наръч дрянови клонки от двора си.

Климатичните промени бяха дали отпечатъка си и върху дряна. Тази година дрянът все още не е напъпил и там където го има на места е изсъхнал…Суша! А организаторите бяха доставили цветна вълна, бели и червени вълнени конци, парички, синьо мънисто, червени, сухи люти чушки, ошав и гевречета…

Първите ателиета започнаха на 29-и от 10 часа. Пъргави татковци, придружени от децата си, заеха позиция и се започна.

Водещите ателиетата обясняваха, показваха, но не липсваха и смешни самоинициативи: – смешни до сълзи идеи като да нанижеш само люти чушки на сурвакницата или само ошав. Да не говорим за цели къделки вълна завързани на дряна. Но с умелата намеса на Василева, Иванова и организаторите от читалището нещата получаваха завършен вид. Децата вдяваха игли, даваха идеи или самите те декорираха.. По някое време започнаха да търсят кой знае народния благослов за сурвакането и с общи усилия съчинихме

Сурва, сурва година,

Весела година,

голям клас на нива,

жълт мамул на леса,

голям грозд на лоза,

Червена ябълка в градина,

Пълна къща със коприна,

Живо здраво догодина,

До година до амина!

Традицията изисква да се направи сурвакница, за да се сурвака за здраве рано сутринта на първи януари – в самото начало на Новата година!

В следобедните часове, все още отдъхвахме, когато една забързана майка влетя във фоайето на читалището и задъхано попита:

– Тука ли е…ъъъ ..сурвакарницата!? – Избухнахме в смях . Не бяхме чували тази дума, но си я харесахме. Щом се правят сурвачки, щом се готвят сурвакари, значи тук в Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“ е СУРВАКАРНИЦАТА !

– Тук при нас е и искаме да научим децата на традиционните умения сами да си изработват сурвачки, да знаят как да благославят…Забележете да сурвакат – не за паричка, а ЗА ЗДРАВЕ!!!

Тук ще усвоят умения, които един ден ще предават на своите деца и внуци. Тук те научиха, че дрянът е най-жилавото дърво, което първо цъфти и последно узрява. Със сурвакницата благославяме да сме живи, здрави, силни и устойчиви, да обичаме ближния, да сме всеотдайни в делата си, да сме добри хората и да е мирен светът!

На 29-и и на 30-и декември през сурвакарницата преминаха десетки деца, придружавани от близките си. Сред старозагорчетата имаше деца от цялата страна, от Англия, Франция, Германия и др., дошли на гости на дядо и баба. Често една майка или татко водеха по няколко приятелчета на детето си, които участваха и с любопитство наблюдаваха как се конструира сурвачката и плахо добавяха, как биха искали да изглежда. След това с огромна гордост отнасяха у дома заветната сурвачка… Заедно с нея те забогатяваха с нови знания, умения и преживявания, които ги правеха общност от хора, познаващи и пазещи древната традиция. Тази традиция, която крепи духът и коренът им и ги прави българи. Всички ателиета бяха шумни и интересни, потопени в тях, никой не усещаше как времето излита неусетно и в прозореца пада здрача..

Един по един всеки си направи снимка за спомен и отнесе заветната сурвачка, за да я приготви за първия ден на годината – за Сурва.

Вече уморени, събираме остатъците от изрезки – дрян, конци и вълна, разпилените парички и люти чушки, заедно с останалите мили преживявания. И осъзнаваме, че наистина тук при нас, е ателието на българската традиция. Тук в читалището и в сърцата ни е сурвакарницата, която е част от корена български.

А утре нека децата да благославят и да пренесат благослова през живота си към близки и познати :

Сурва весела година,

Живо здраво до амина!

Голям клас на нива,

пълна къща със коприна,

червена ябълка в градина,

Живо, здраво до година,

догодина, до амина!

Гинка Михайлова