Почина легендарният Отец Боян Саръев. Дълбок поклон!
След тежко заболяване, тази вечер в кърджалийската болница почина енорийскиятсвещеник на храм „Св. Успение Богоридично“ в квартал „Гледка“ отец Боян Саръев – стожерът на православието в Родопите,наричан Кръстителя. Скоро се навършиха 27 години от написването на неговата забележителна и духовна биография „Гласът на викащия в пустинята”.
В нея описва своята дълбока и горяща болка, както и тази на другите изтерзани и захвърлени на произвола, с променена религия, българи.
Също и как започва да търси път право към сърцата на тези хора, да открие спасителната формула и я намира по Божия милост в Спасителя на света.
За да не се разсича, а да се разплете Гордиевия възел на Родопа.
Първо семейството му приема Светото Христово кръщение, а след това започва дълги просветителски, духовни проповеди, възвания и душеспасителна дейност.
За да се стигне и до 18 април 1990 г., когато се учредява Движението за християнство и прогрес “Св. Йоан Предтеча”, което да върне потомците на помохамеданчените на сила българи в лоното на Православната църква.
И да се стигне до масовата кръщенка на 18 май 1991 г. в храма “Успение на Св. Богородица”.
И до изричането на спасителните думи: Кръщават се Божиите раби – Момчил, Ралица, Огнян, Севда, Илица… Макар че, казва той в книгата си, не е толкова важно как ще се наричаме, а да си останем хора и да се обичаме, да сме равноправни и свободни. Както и нашата чистота и наивност да не се използват за временни политически цели.
И най-вече да можем да изпитаме великата духовна радост от връщането си към храма на отколешната си вяра, към корена, към рода и Отечеството си. И от намирането на вечния духовен покой.
Така и гласът на викащия в пустинята въздига точно този стремеж към пречистената вяра и към осветеното битие с тайнствата на вечността.
Отецът беше убеден, че който не е готов да умре, значи вече е мъртъв. Често припомняше и библейската истина, че вярата не е за слаби, колебливи, изпадащи в апатия и униние хора. Че тя е за силните, преодоляващи всички затруднения, за хората с чисто сърце и чиста душа. Защото само с очите на чистото сърце може да се съзре Бога, да се проумее и да се усети цялата благодат, изливана щедро от Него върху човека, който търси Божията помощ и вярва в нея. А неверието, атеизмът, бездуховността са равносилни на безумие и на лудост. Докато предано вярващият открива Бога в съвършеното Му творчество.
Лили Петрова