РАЖДАНЕТО НА БОГОЧОВЕКА

Раждането на Спасителя на света е най-важното и най-щастливото събитие в човешката история от времето на грехопадението на Адам и Ева. Те били справедливо изгонени от Рая и потомството им живеело извън райската благодат, но Бог не искал да унищожи човеците, а още тогава предвиждал тяхното бъдещо спасение.

Не е било по силите на човека да въздигне грехопадналото човешко естество обратно при Бога, защото хората се раждали обременени от първородния грях. Както ни учат пророците, апостолите и светите Отци, това спасение, възраждане и ново въздигане на човека можело да се извърши само от един безгреховен нов Адам, Който да има любовта, смирението и послушанието да изпълни Божията воля докрай, дори до смърт.

Само така е можело да се удовлетвори Божията правда и да се заличи първородният грях на адамовото непослушание. А Този, Който единствено е можел да вземе греха на света е трябвало да бъде едновременно и истински човек и истински Бог – т.е. Богочовек. Сбъдването на Спасителя било открито в предобрази и видения у боговдъхновените старозаветни пророци, които векове наред предсказвали Неговото предстоящо идване в света.

И ето, най-сетне времената се изпълнили и дошъл мигът за сбъдване на старозаветните пророчества. При Благовещението на архангел Гавриил светата Дева заченала от Светия Дух, а нейният съпруг, праведният Йосиф, бил предупреден на сън от ангела да приеме жена си Мария, която, макар и девица, била непразна. След девет месеца наближило времето Спасителят да се роди.

Това събитие съвпаднало със заповедта на император Август да бъде преброено населението на империята, в това число и народът на Израиля. Всеки евреин трябвало да се запише там, откъдето произхожда неговият род. И Йосиф тръгнал с непразната си съпруга към градеца Витлеем, откъдето бил рода на цар Давид, към който той принадлежал. Когато пристигнали във Витлеем, странноприемницата била пълна с придошли от цяла Палестина юдеи и за тях нямало място. Настанили ги в пещера към страноприемницата, където подслонявали животните на пътниците.

Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол. Така Бог Син, Вседържителят, Царят на царете и Създател на вселената, благоволил дотолкова да Се принизи, че да Се роди в тази най-бедна и скромна обстановка.

Неговото Рождество било съпроводено с чудни събития. Ангели съобщили радостната вест за раждането на Божия Син на овчари, нощуващи в полето до Витлеем, които намерили девицата с Младенеца в яслите и Му се поклонили.

След това пристигнали мъдреци от Изток. Те били узнали за предстоящото раждане на Младенеца и вървели след чудна звезда, която щяла да ги заведе до Него. Като дошли във Витлеем и влезли в пещерата, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценни дарове – злато (както подобава на цар), ливан за кадене (както подобава на Първосвещеник) и смирна (благовонието, с което погребвали юдеите) – предсказвайки Неговата предстояща смърт.

Тъй Се родил Богочовекът Иисус, неречен Христос (което на гръцки означава Помазаник). Сбъднали се пророчествата, които от хилядолетия предсказвали идването на Спасителя.

В деня на преславното Христово Рождество Църквата радостно пее:

„Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по указание на звездата пътешестват; защото заради нашето спасение Се роди младо Отроче – предвечният Бог!“

По молитвите на св. Богородица към родения днес неин възлюбен Син – вечният Господ Бог да ни помилва и спаси!

Честит и благословен празник!