Ако държиш на себе си и своя вътрешен мир – полезно четиво
Разбрах, че ако държиш на себе си и своя вътрешен мир, е нужно:
– Да спреш да съдиш, когото и да било. Просто да го оставиш да живее, както на него му харесва.
– Да спреш да се ядосваш, защото вредиш само и единствено на себе си.
– Да спреш да гледаш другите, защото живееш своя живот- не техния.
– Да спре да ти пука за мнението на хората за теб, защото никой друг не те познава по-добре от теб самия.
– Да спреш да се обвиняваш, за каквото и да е. Понякога каквото и да сториш, не всичко зависи от теб и не можеш да промениш нищо.
– Да спреш да доказваш, каквото и да е, защото това е безсмислено изгубено време.
– Да спреш, преди да обидиш, когато усетиш, че нещата отиват натам и си изпускаш нервите.
– Да оставиш хората просто да обичат това, което те искат- въпреки, че те критикуват за същото.
– Да спреш да се самозалъгваш, за каквото и да е. Много е важно да го осмислиш, защото лъжеш само себе си!
– Важно е да спреш, някъде далече- сам срещу себе си, за да чуеш душата си и света и разбереш, колко безценни са истинските неща, които много хора определят като малки!
– Има неща, които трябва сам да осмислиш и разбереш, защото никой друг не е в състояние да ти каже. Има,, цена“ която не би искал да платиш, защото всичко се плаща с къс от душата и това е различно за всеки един от нас! Щастието не се търси или преследва- то е винаги вътре в нас. Само трябва да го открием и развиваме. Винаги също минава през уроците на себеопознаване и изборът на силата ни да поставим ясна граница пред чуждата наглост, която понякога дори може да бъде прикрита като загриженост за нас и се научим да казваме- ,, не“! Иначе ще ни се качат на главите, дори наглед и безобидни хора.
Научих се да не заемам страна в чужд спор, защото е твърде вероятно да се окажеш трети глупак в него.
Разбрах също, че не трябва да се страхуваме, защото това разболява.
Разбрах, че за да бъдеш здрав, първо ти трябва вяра и любов. След това разходки сред природата, въздух, изгреви и залези, море, спокойствие, лично време, любимо питие и много книги! Духовната храна е най- важна, иначе ставаме обикновени консуматори. Разбрах също, че животът е да се живее и трябва сам да си го позволиш. Не го ли направиш, никой друг няма да го допусне. Разбрах много и продължавам по този път, защото той поне за мен е истински.
Невен Касабов