Иван Гранитски:“ Българският народ притежава силен и устойчив генетичен код“

Българският народ притежава силен и устойчив генетичен код. Това му позволява да не изчезне историческата му памет, паметта за рода, за миналото държавно величие, за една благородна и устойчива държавотворна традиция, развивана почти седем века преди падането под османско робство“.

Тези изводи обобщава в своето изследване „Енергията на българския дух“ авторът Иван Гранитски. Той представи новата си книга в Чирпан, в Къща-музей „П.К.Яворов“. В изданието проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори.

Благодарение на този запазен генетичен код става възможно епохалното дело на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански и стотиците знайни и незнайни духовни дейци и просветители, тайно и невидимо работили в оцелелите манастири, скитове и пр.

Проявлението на отечествения дух – осъзнаването на националната самобитност и идентичност, сплотява робската маса и я превръща в общност, готова да се бори и постигне националното си освобождение и самоопределение.

Главната заслуга на Българското възраждане е в това, че за кратък период се фокусират усилията на всички будни умове в поробеното Отечество и те осъществяват за две десетилетия грандиозна промяна на общественото съзнание.

Анализирайки конкретното творчество на българските писатели от Христо Ботев насетне, той се опитва да покаже не само посоките, по които се разгръща енергията на българския дух (национален, социален, естетико-художествен, нравствен), но и конкретния индивидуален принос на знакови имена предимно на поети, белетристи и естетически новатори.

Разсъждавайки върху художествените послания на такива творци като: Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Александър Вутимски, Богомил Райнов, Александър Геров, Веселин Ханчев, Валери Петров, Пеньо Пенев, Павел Матев, Лиляна Стефанова, Димитър Талев, Николай Хайтов, Антон Дончев, Георги Джагаров, Станка Пенчева, Андрей Германов, Любомир Левчев, Стефан Цанев и Христо Фотев, се вижда колко богати и многопластови са проявленията на българския дух, нравственост и талант.

При цялата специфика на конкретния автор, при огромното разнообразие на индивидуалните художествени почерци, при невероятните перипетии на всяка житейска и творческа съдба, личностите, за които говори и които живеят и творят в рамките на по-малко от век и половина, в крайна сметка фокусират, избистрят, насочват, подхранват, целеполагат, но заедно с това и отразяват ипостасите на възкръсналия след дълго вековно робство български национален дух.

Тодор Иванов