За термините „коледа“ и „коленда“ – любопитно

За да разберем какво точно означава обичая Коледа трябва преди това да научим малко повече за историята на календара.

Думата календар (според старите римляни) е книга за дните, в които се плащат дълговете. При управлението на Гай Юлий Цезар астрономът Сезатен през 46 г. пр.н.е. създава т. н. Юлиански календар с продължителност на една година (365 дни и 6 часа). За 128 години Юлианския календар (т. н. стар стил) изостава с 1 ден.

През 16 век, папа Григорий ХIII чрез математика Луиджи Лилио в 1582 г. създава т. н. Грегориански календар. За 3300 години Грегорианският календар изостава с 1 ден. Грегориански календар (т. н. нов стил) е въведен в България с държавен декрет на 31 март 1916 г. За разлика от тези двата (Юлианския и Грегорианския), при българския календар продължителността на една година е определена с изключително висока точност – 365, 242187 дни. Той избързва с един ден на всеки 88 496 години (Петър Петров, Календарни системи, 1999 г.). Българският календар има 364 дни, разпределени на четири части от по три месеца: 31 + 30 + 30 = 91.

А 365 ден всъщност е НУЛЕВ!

При остатъка 0,2421875… от един календарен ден е малко над 6 часа за година. Тези 6 часа в период от четири години се натрупват и така се образува НУЛЕВ ден,… познат още като високосна година (366 ден).

Това обаче, което много изследователи пропускат в разработките си е, че при календара на българите, нулевите дни са всъщност… ДВА! Единият се почита и празнува всяка година, а другият през четири години.

Кога е въпросният нулев ден, който се празнувал от предците ни всяка година?

Нулевият ден всъщност е първият след зимното слънцестоене (22, 23 и 24) – тоест, това е 25 декември. Защо предците ни са го наричали Колада?

Колада е стар термин за… ВРЕМЕ. Тоест, на Коледа (нулевият ден), траките, наречени по-късно българи, празнували Времето на новородения Бог (от божата Майка, Кибела). Така че, този ден не може да бъде броен, защото той е илюстрация за Времето на Бога.

Забележете събитията – има пълна тъмнина (21 срещу 22 декември – най-дългата нощ). Тогава има пълна тишина (Тиха нощ, Свята нощ). Има очакване и напор за раждане на Новото начало (на Игнажден се пее песен „Замъчи се Божа майка”).

В стария свят т.нар. Божа Майка е била позната под теонима Кибела и в древността е описана като „Великата Майка на богове и хора“. Освен това за предците ни Кибела също така е била синоним и на цялата природа, която създава, поддържа и унищожава всичко съществуващо на Земята. Всичко се ражда от утробата на Майката и всичко след смъртта се завръща отново при Нея.

Та, за предците ни, Майката природа (Кибела) по време на зимното слънцестоене (22-24 декември) е „заспала“… тоест, природата ако мога така да кажа, си почива. През тези три дни няма сътворение, а покой. И по време на този покой „идва“ Върховният Господар (Бал или Белият владетел) и дава Част от Себе си под формата на дете и го дава на Кибела, която Го приема в себе си през въпросното слънцестоене.

След 24 декември идва НУЛЕВИЯТ ДЕН (25), или т.нар. Колада, който ден означава проявяването на детето на Върховния Господар в сърцето на Майката Кибела.

Това са празнували предците ни на 25 декември!

А коренът на думата „коледа“ може да се извлече от старобългарската дума за време: кол, коли. Която дума освен време, може да се тълкува и като срок, момент от времето или още като миналото и бъдещето на времето. Например в нашия език има запазени следните изречения:

Не беше ми колица – нямах време (Тетевенско).

Колем не си тръгнал, хич не тръгвай – нямаш ли време, изобщо не тръгвай. (Чирпанско)

Да не ти е коли – да нямаш време (клетва от Врачанско).

Коли ти казах – на времето ти казах. (Странджа)

А наставката енд (от Коленда) срещаме в тракийски думи като волинт, каминд,… която наставка срещаме поне до средата на ХІV – ХV век за български думи като воленте, козленте, жребенте, осленте и прочее.

Така че, според мен, думата Коледа може да се преведе от корена за време – кол и суфиксът енда. А така Коледа (Коленда) означава просто Времето!!!

Така вече идеята за нашия празник става разбираема – българите на 25 декември празнуваме Времето (или новото време) на Младия Бог, който се родил в сърцето на Кибела! И тази сцена на Кибела с детето в сърцето е запазена като иконография при старите българи по икони и стенописи, която сцена коренно е различна от християнската на Иисус с бременната Мария с подутия корем.

(Но християните се изхитрили, защото дали на тази народна (езическа) сцена, присъстваща като иконография в храмовете ни названието „Успение Богородично“. В ортодокса обаче няма никакво Успение Богородично, това трябва да се знае.)

Затова коледарите започват обичая коледуване от полунощ на 25 декември до изгрев слънце, защото тогава се появяват караконджули, таласъми други свръхестествени същества. Вярата от народните традиции е, че коледарите със своите песни и танци имат силата да ги прогонят, за да попречат на злите сили да манипулират раждането на Млада Бога с изгрева на Слънцето.

Това е.

А терминът „коленда“ е свързан с друго,… това са т.нар. мъртви дни, през които нищо не се прави. Те са се почитали от Игнажден (от 21 декември нататък) и се разпростират на два основни интервала по осем дни – тоест първият е до 29 декември, а вторият е до 7 януари.

Вижте по-долу на снимка прочутата сцена с Успение Богородично. Нека да видим как е била изобразена през ХІV век в църквата в с. Беренде.

Според съвременните християни това е сцена, при която след смъртта на Божията майка (успението) апостолите са се събрали, за да погребат тялото на 64-годишната Мария. Тя напуска земния си живот и отива при сина си Иисус, който я посреща, взимайки в ръцете си духа й, който незнайно защо приема формата на бебе.

В гръцкия вариант на християнството обаче няма никаква сцена с Успение Богородично, това трябва да се знае. Така че, тази картина е отглас от старата народна религия, която християните префасонирали за хората, за да ги приобщят към Христовото тяло.

Предполагам вече се разбира идеята на старите българи за празника Коледа – на зимното слънцестоене от 21 до 24 декември, Природата (Кибела) спи.

По това време Върховният Господар (Бал, Бел) дава детето си на Кибела. След този тридневен период на покой, на 25 декември, се ражда Синът Божий в Майката… и от тогава нататък вече Кибела се изобразява със сина си в сърцето й. А ние празнуваме Колада (Коледа),… тоест Времето на Бога или Времето, което е Богът.

Тоест за сина на Кибела може да се каже, че е Богът на Времето!… Или просто Времето!

И така стигнахме до думата „коледари“… от коле (време) и дар. Тоест коледари е термин за хора, които „даряват Време“!

Разбирате ли вече защо на Коледа се прави баница с късмети, които се четат само на 25 декември, защо масата трябва да е отрупана и на нея да има от „пиле мляко“, защо песните на коледарите са все за здраве, за берекет и имане през следващата година?

Защото всичко това Времето ще ви го даде през следващите 365!

Това наричане чрез песните, както и молитвите върху питката, са със статут на свещерство, което задвижва хода на времето както за отделния човек, така и за група от хора.

За това е чест (за всеки дом) ако коледарите са точно там на 25 декември и на стопанина и на стопанката изпеят песни както за здраве и за плодородна година, така и за успехи на децата през следващата година. А пък молитвата, изречена върху кръглата питка (стар соларен символ), е като мантра, чрез която ще се задвижват бъдещите пожелания за семейството. След ритуала и пожеланията следва уникалния танц (буенек), играещ се само в Ямбол. А чрез вихрите на танца, словата, изречени от коледарите, се запечатват във Времето и така се завършва ритуалът.

През годините много учени и изследователи са правили идейни разработки на уникалния ни празник (Коледа), но според мен няма как да бъде правилно разбран, докато не се разбере какво било старото народно знание, което през IX век е унищожено чрез налагане на християнското статукво.