Ретроспективна изложба на Марио Жеков откриват в Художествената галерия на Стара Загора

На 20 декември 2023 г. от 18:00 ч. в западната зала на Художествена галерия – Стара Загора, ще се открие изложба, посветена на 125 години от рождението на МАРИО ЖЕКОВ (1898-1955). В нея ще бъдат представени 42 акварелни творби и гвашове, не малка част от които ще бъдат показани за първи път пред старозагорската публика. Включени са образци от почти всички периоди на неговото творчество. Произведенията в експозицията са подбрани предимно от частни колекции и от живописния фонд на Галерията.

Марин Жеков Тодоров остава в историята на българското изобразително изкуство като един от най-значимите художници-маринисти. Неговият талант се оформя най-вече в Парижкото рисувално училище и чрез постоянния досег, който търси с морето и природата. Пътешественик по душа, той намира своето вдъхновение на различни места като Истанбул, Париж, Ница, Дубровник, Охрид, Прага, Будапеща, а „сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър – отбелязва проф. Марин Добрев – той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата”. Желанието му е да разкрива красивите кътчета на България – Несебър, Созопол, Търново, Трявна, Карлово, Пловдив, Стара планина и Рила. Неговите акварели докосват със своята лекота, ефирност, трептене, свободна четка и разкриват силата на модернизма в нашето изкуство.

С благодарност за съдействието и участието на проф. д-р Марин Добрев при подготовката и реализирането на изложбата.

Експозицията може да бъде посетена до 21 януари 2024 г.

Д-р Катя Тинева-Гюрковска

директор на Художествената галерия

                                                                                                                                         Марио Жеков

                                                                                                                                           /1898-1955/

За него през 1934 година именитият майстор на акварела Константин Щъкелов възхитен пише: „B тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море да ни открие душта си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…“.

Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Роден е на 16 октомври 1898 год. в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му художникът Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуването сред природата. Наученото показва в няколко акварела, които прави през 1915 година на брега на Дедеагач. През 1917 година е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. Есента на 1918 година, постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София /сегашната Художествена академия/, което през следващата година напуска. През 1920 година заедно със своя по-млад съгражданин и колега Никола Аръшев /1895-1984/ организират малка изложба в Стара Загора. В началото на следващата година за няколко месеца е художник-декоратор във Варненския театър. През лятото на 1921 година е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист. От тогава започва да подписва творбите си „Марио“. След завръщането си в България започва работа като художник-инълнител в Хасковския театър. През 1923 година Марио Жеков отново е в Истанбул, където се прехранва от ръчна разпродажба на свои малки пейзажи.

В края на пролетта на 1924 година Марио Жеков отпътува от града на Босфора и през Марсилия пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Времето му тук е поделено между ателиетата по живопис и галериите с картини на импресионистите. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио. В началото на следващата 1925 година е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето.

Ривиерата го очарова със запалените от слънцето багри на природата и водата. Тук той, за себе си, открива живописната магия на Матис и фовистите. Една немалка серия от рисунки и акварели, които създава между месец юни и август по крайбрежието между Марсилия и Монако, разкрива неподтисканото възхищение от светлината, пъстрите цветове на дървета, скалите, водата и небето.

Есента на 1926 година Марно Жеков се завръща в България. След кратък престой в родния град заминава за Черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър, открива неповторимостта, безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата. Представя изложба в Стара Загора, а разширявайки нейния обхват, през месец декември я показва и в Пловдив. Тук той получава най-ранното признание на своя талант. През 1927 година е назначен като художник-декоратор в Пловдивския театър. Скоро тази дейност, която е приел от финансови съобръжения, преминава в увлечение по сценографията. Използвайки паузата между два театрални сезона, през лятото на 1931 година заминава за два месеца за Истанбул. Четката му е станала по-артистична и с уплътнена мазка, а живописта търси в богатството на нюансите емоционален израз на атмосферата, която излъчват избраните обекти. През месец август 1932 година по покана за участие в изложба на варненските художници, Марио Жеков е в морския град. Тук мимолетното му запознанство отпреди десетилетие с художника Георги Велчев /1891-1955/ ще се утвърди като приятелство до края на живота им. Едно друго познанство /с чеха Ярослав Хокеш води през 1933 година до три изложби в Прага, които слагат началото на международната му известност.

Между 1933 и 1936 година Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието. Отново скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прежурящото слънце улици на Созопол, Несебър и Ахтопол, зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. Често търси различни гледни точки на местата, които са го впечатлили. Винаги носи със себе си по-често грундирани картона и съзнавайки, че конкретното усещане за обекта няма да се повтори, завършва голяма част от творбите си там на място, а другите предпочита да остави с първичността на ескиза. И за в бъдеще това ще е така. С част от тези произведения Марио Жеков открива през 1934 година изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя утвърждава Марио Жеков сред безспорните майстори на морския пейзаж.

На фона на десетките талантливи художници, с победи в природата, малцина са ония, усетили духа на морето. Жеков с определено сред тях и не случайно пейзажите му от вътрешността на страната остават в сянката на морските сюжети. А по това време той вече е създал десетки платна от Търново и Трявна, Дряново и Тетевен, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила. Втората му софийска изложба в салон „Преслав“ /1935/ предизвиква основателен интерес и за творбите в нея Никола Балабанов ще пише: „… Те му определят едно от първите места между художниците и сега, и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства.“ Междувременно популярността му расте, но не дава вид, че й обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

През 1936 година Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там с прекъсване през зимата близо година.

В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му с богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. От там, естествено, се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. С част от тях и пяколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 година в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно.

Установява се в столицата и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето и Рила. Създава десетки платна и акварели. Някои от тях той рисува със спокойно, почти акварелно плъзгане на четката, а други драматични, с материалната осезаемост на шпаклата. Есента на 1940 година, веднага след спогодбата за връщането на Добруджа, рисува тъй жадуваните пейзажи от Балчик, Каварна, Калиакра и Шабла. През 1941 година заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемни в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.

През 1943 година с помощта на художника Пенчо Балкански организира една от най-обхватните си изложби. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 година в Стара Загора. Обществено-политическите промени в страната след 1944 година подлагат на изпитание свободния му характер. През тези смутни години намира усамотение отново там над разбиващите се в скалите вълни на морето. През март 1947 година открива в София четиринадесетата си самостоятелна изложба, с която отбелязва 25 години творческа дейност.

След 1948-1949 година живописта му губи, в известна степен, богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на ДСП „Балкантурист“ той е сред най-активните фигури в рекламната сфера. Негово дело е оформлението на десетки брошури и най-вече плакатите му за летуване във Варна и Несебър, за пътуване по Дунав и за туристически посещения в Пловдив, Рилския манастир и т.н. Интересът към морския пейзаж обаче остава неизменен до лятото на 1955 година, когато здравословното му състояние бързо се влошава.

Умира на 3 август 1955 година в София.

През 1975 година се открива негова камерна посмъртна изложба в Пловдив и следват поредица от изложби на художника. През 1978, 1998, 2008 година са представени три изложби: Ретроспективна в Художествена галерия – Стара Загора и Юбилейна ретроспективна изложба в Художествена галерия – Стара Загора и в Националната галерия в София, Ретроспективна изложба в Художествена галерия Стара Загора и Софийска градска художествена галерия. През 2014 година Художествена галерия – Стара Загора представя творчеството му в изложбена зала „Райко Алексиев“ в София и Художествена галерия „Илия Бешков“, Плевен, а през 2018 се открива поредната Ретроспективна изложба в Художествена галерия Стара Загора и Национална галерия. Изложбата гостува на художествените галерии в Сливен, Варна, Пловдив, Добрич, Казанлък и Бургас.

Проф. д-р Марин Добрев