С „Озарения“ поетът Ботьо Буков посреща своята 75-годишнина
Буквално преди дни излезе от печат алманахът „Озарения“ на старозагорския поет Ботьо Буков. Книгата е доста солиден том и съдържа над 400 стихотворения, повечето от които са съвършено нови. Тук са публикувани 400 послания за доброта, красота, любов, нежност, копнеж, мечти, разочарования, пробуждане на надеждата, свобода на духа. „Озарения“ е лиричен диалог на автора с читателите. Той не пише за себе си, а за хората. Отгатва душите им и им дава гласност, простор, полет.
Официалното представяне ще бъде скоро след Новата 2024 г.
ВМЕСТО АВТОГРАФ
Драги ми читателю,
Дължа ти благодарност, че си разтворил този мой юбилеен том. Прочети, моля те, само 2-3 стихотворения от него и ако не ти допаднат – и най-важното – не те развълнуват! – значи тази книга е безполезна за теб. Ще ти пожелая сполука в търсенето и откриването на ония поети, които ще успеят да проникнат в душата ти така, че тя да те заболи… А още по-добре – ако с изящното си слово те успеят да отгатнат трепетите ти и да те заредят с нови надежди…
Опитал съм се да сложа на кантар всички човешки ценности и страсти и съм непоклатим в убеждението си, че най-стойностното достояние на човешката душа е любовта. Осъзнаваме или не, всички живеем от любов и за любов. Като най-висша ценност, тя е най-оскъдна. Човекът днес гладува не със стомаха си, а с душата си, петимна за обич. Поезията е синоним на любовта, търсене и разгадаване на човешкото у човека. Всяко мое стихотворение аз считам за милост и дар божий. След като му се порадвам, го публикувам и преподарявам на себеподобните, защото то е за тях. Аз съм инструментът. Пея и плача върху белия лист както за себе си, така и за всички, които ме четат. И понеже стихотворенията ми са кратки, не губя много време от живота на читателя. Използвам само 40-50 български думи на място, които се прегръщат помежду си и вярвам, че съм казал всичко по темата на посветения и интелигентния човек. Нека той да си открие спестените от мен прилагателни имена, окраски и причудливи метафори. Аз просто му показвам къде е храмът, той сам ще намери вратата му… Не ми се пише вече за НЕ-любовта. Тя убива всичко човешко в нас.
В моите Озарения няма среден род. Има Адам и Ева, които страдат от любов и за любов, и тъкмо заради това са истински късметлии и щастливци. Изстрадването облагородява и извисява духа на човека.
Не само в поезията, но и в живота съм поклонник на женската хубост и често по улици и паркове съм „изтерзаван“ от красотата. Едно чернооко, кестеняво или русо видение може да се превърне в проблясък за поредната моя октава… Като подвластен на мъжката си природа, нищо мъжко не ми е чуждо. Нали тъкмо за това дядо ми бе изгонен от библейския рай! Най-прекрасни са божествените мигове, в които мъжът влиза във вселената на една женска прегръдка.
Дано откриеш в стиховете ми нещо от себе си и за себе си, читателю!
Твой: Ботьо Буков
БЕСАМЕ МУЧО
ВЪЗТОРГ
Да, тя живее тук, на този свят –
при извора на жадните ми устни!
Дъхът ѝ като розмаринов цвят,
целувките ѝ – от меда по-вкусни.
Прегръдките ѝ шемети люлеят.
Очите ѝ избликват светлина.
Гърдите ѝ любовни химни пеят…
Взел Бог за триста, дал го на една!
ШЕХЕРЕЗАДА
О, скрито в броеницата мънисто!
О, гюл-трендафил, разцъфтял за мен!
В очите ти заключила си триста
наложника от мъжкия харем.
Но мене не успя. Ще те плячкосам
и всички други ще освободя.
Кълна ти се в най-влюбения косъм
на бялата си, глупава брада!
ДУМИ
Косите – водопад, целувка – огън…
Но как да обрисувам синева?
Небесни са очите ти. Не мога
за тях да изнамеря аз слова.
Те още са загадка и магия.
Молитва мълком, за да полетя
към тяхната безбрежност, и открия
най-скътаните думи на света.
ТИ И ВЯТЪРЪТ
На клонка от бадем аз пак ще те открия,
защото си цветче от мартенска магия.
Крилата светлина. Ухание, с което,
притворя ли очи, достигам до небето.
След всеки нов цъфтеж ти ставаш все по-бяла.
Повтаряш пролетта, в душата оцеляла.
Въздъхна ли сега, цветче, ще те отроня.
Но вятърът съм аз – знам как да те догоня.
АПОТЕОЗ
Здравей, ти слънце мое под клепача!
Сполай ти за насъщното огниво!
Събудих те в окото си – и значи,
че тайнството ми да съм жив, е живо.
И с моя хвърковат побратим-вятър
божествени лазури пак ще дишам.
Крилото му ще топна в светлината,
и с него любовта си ще опиша!
ПАСТОРАЛ
Заченала любов, земята ляга
в нозете на един бадем бухлат.
Една пчела – един усърден ангел –
въздава добрина от цвят на цвят.
И този миг докрай ме очарова,
щом нежността достига висини
такива, че се чувствам аз виновен
за всички непогалени жени.
Мистерията в нейните очи
мъчително засмуква сетивата.
Не мога… Ако можеш, отречи
магическата сила на жената!
Кажи, че е е измама, срам и грях
мъжът по чародейки да въздиша.
Аз смисъла си вече разгадах –
неведомото в стих да го опиша!
УТРО
Изгря в небето златната паричка.
Направи ме с един ден по-богат.
Започва да ми се подрежда всичко.
Копнеж! Летеж! Надежда! Вишнев март!
И чакам друго чудо да се случи –
по спешност да пропее есемес:
„Ела, любими, чувството отключих.
Обувките си захвърли и влез!”
БЕСАМЕ МУЧО
Целуни ме. Целувката може
да е утре от лед по-студена!
Всички мигове са неотложни!
Всяка радост е тъй ефимерна!
Ах, целувай додето в безкрая
от целувките двама възкръснем!
И тогава отново от рая
забранения плод ще откъснем!
