Респект пред паметта и делото на 23 годишния Ботев четник – старозагореца Георги Апостолов!
Росен Петров
На фотографията виждате един младеж на 23 години, който ще остане завинаги на тази възраст. Това е Георги Апостолов – един от най-близките съратници на Христо Ботев. Какво го е отвело в Ботевата чета? Той е родом от днешна Стара Загора и е от богатото семейство на Апостол Минчев и Донка Хаджимитова. Бащата на бъдещия Ботев четник е от големите търговци на добитък в цялата Османска империя, а вуйчовците му по майчина линия са още по-заможни и имат влиятелна търговска кантора в Цариград.
След като завършил класното училище в Ески Заара, младият Георги отива да работи като счетоводител и търговец именно в кантората на своите близки родственици в самия център на империята. Там освен счетоводството и „алъш-вериш” научава и френски, гръцки и османотурски език. Така се случва във възрожденската ни история, че доброто образование обикновено отвежда човек по два пътя – или към богатство и охолен живот, или към пушката и сабята.
Запленен от революционните идеи на епохата, Георги Апостолов става част от старозагорския комитет, основан от Васил Левски и е един от основните участници в неуспешното Старозагорско въстание от 1875 г. След провала на този бунт, той бяга във Влашко, където става член на Гюргевския революционен комитет и е един от най-близките другари на Ботев. Преминава Дунав с кораба „Радецки” и участва във всички сражения на четата. След трагичната гибел на поета революционер, Георги Апостолов повежда група оцелели четници, но край Лютиброд губи живота си в неравна битка на 21 май 1876 г. (по стар стил).
Днес костите му са в Костницата в с. Скравена, там има и малък негов паметник. За зла участ на съдбата, почти цялата му фамилия, включително майка му и баща му, загиват при клането в Стара Загора , извършено от войските на Сюлейман паша. Все пак един от братята му – Константин Апостолов, оцелява и след години издава една скромна биографична книжка за живота на Георги Апостолов.
Защо ви разказвам тази история? Защото на 23 години той е могъл да влезе в зрелия живот, както се казва с „летящ старт”, и да заеме полагащото му се място в бащиния или вуйчовия бизнес. Могъл е да отиде да учи из Европа, да върти търговия или пък просто да „пръска семейното имане по виенските кафани”, но той избира друго. И вместо да доживее старини в свободна България или във Виена и Париж, стига до Лютиброд и костницата в с. Скравена. От нашата днешна гледна точка изборът му е практически немислим, затова нека поне помним Георги Апостолов. Останал завинаги на 23.
