Монетите през вековете на днешна Стара Загора  показват в РИМ

На 5 декември 2023 г. в малката изложбена зала на Регионален исторически музей (РИМ) – Стара Загора бе открита традиционната изложба „Нумизматичен салон“. Темата тази година е „Монетите през вековете – Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй”.
Изложбата представя монети, употребявани от местното население през различните периоди от съществуването на Стара Загора, като се започне от времето на неоткритото предполагаемо тракийско Берое –  IV в. пр. Хр. и се стигне до османския период.
Куратор е д-р Мариана Минкова, завеждащ отдел „Нумизматика“ при РИМ-Стара Загора.

Изложбата е камерна. Тя е от малко на брой – около 100 монети, които са намерени само на територията на град Стара Загора, -каза д-р Мариана Минкова.- Идеята ми беше да се покаже какво се намира на територията на града и съответно през различните периоди, като се започне от предримския период“.

В първата витрина са представени най-старите монети. От тях най-стара е от VІ – V в. пр. Христа, сечена в Тапа и е дарение от Мария Влашка. Дарения от други известни старозагорци са представени също в тази витрина. Такива са от създателите на Археологическото дружество „Августа Траяна“ – от Атанас Илиев, Атанас Кожухаров, Христо Райков. От по-късен период – от арх. Ваня Тончева, Цветана Бишева, Георги Русецки и др.

Представени са не скъпи екземпляри, а такива, които са характерни за района.

В последно време се откриват и различни ранни материали в източната част на града, където се откри и източният никропол. В тази част на града има открити четири римски монети. В една от витрините е изложена монета на Фарион от ІV в. пр. Хр., както и монета на Филип Македонски.

Като се говори за града, не може да не се спомене за монетите на Августа Траяна, които са сечени на място. Близо 800 монети наброява колекцията на Августа Траяна. Повечето от тях са чрез откупки. РИМ притежава най-ценните екземпляри от монетосеченето на Августа Траяна – Юлия Домна, Крепостната порта с трите кули, сечени от различни императори като се започне от Луции и се стигне до Галиан, а също и Речният бог, застанал пред крепостта на хълма, вероятно това е изображение на Аязмото. От новото попълнение на монети от Августа Траяна е монета със жертвеник, до който има еленче.

Обърнала съм внимание на по-добре проучен обект, какъвто е Античният форум, – сподели д-р Минкова.- Това е обектът, на който могат да се наблюдават монети от всички периоди – от Филип Македонски от ІV в. пр. Хр. до унгарския крал Бела Цеце. Това показва, че историческите факти са отразени и върху монетосеченето. Например монетата на Бела е факт, че по това място са минали кръстоносците в началото на ХІІІ в. на територията на Берое.

От монетите на Форума за мене са особено са интересни две монети, които са намерени при проучвания през 1988 г. На постамента, който се намира в средата на форума  е била бронзовата статуя на Константин Велики. Точно там са намерени монетите от колегата Красимир Калчев. Едната е Константин Велики, от типа Константинияна Дафна, която е много рядък тип. Другата е на Констанций ІІ. Те показват, че вероятно по времето на този император е била поставена и конната статуя. Това е една от причините да смятаме, че статуята върху постамента е на Константин Велики.“ – обясни д-р Мариана Минкова.

В отделна витрина са поставени най-новите открити монети, от източния никропол, т.е. в източната част на римския град „Августа Траяна“. От ІІІ век градът се нарича и Берое  с модификация Боруй. От източния никропол интересни са монетите, намерени при погребенията и гробницата, която е с ниши, от катакомбен тип и все още се проучва. Монетите предизвикат хипотезата, че постройката е направена през ІV-V в.

Според мене, монетите които откривам с тяхната датировка и удължените черепи с изкуствена деформация, което е прабългарски обичай, е свързано с навлизането по нашите земи на аланите през 371 г., когато от Кавказ са изтласкани от хуните и се настаняват тук като федерати. Такива погребения са открити и край Гледачево, Раднево и др. Твърде възможно е да стигнем и до един друг известен алан Аспар, който в средата на V в. е защитил града от хуните“ – съобщи д-р Минкова.

В последната витрина са изложени средновековните монети. Знае се, че по време на Първото българско царство монети не са сечени. РИМ притежава няколко монети на Иван Александър, Иван Страцимир, Иван Шишман и на Константин Асен. Те са свързани с най-късния средновековен период от развитието на града до завладяването от турците.

В изложбата има богат снимков материал, свързан с местата, където са намерани монетите.

Монетите са важен елемент от историческото развитие на даден регион или област. Те показват икономически и политически отношения, разместване на етнически групи. Надяваме се с напредване на разкопките, да намерим много нови данни са историческото развитие на Стара Загора, каза директорът на РИМ Петър Калчев – При проучване на В и К -сектора се откриха и много ранни материали, което показва, че в чертите на съвременния град има и тракийско присъствие. Източно от Основно училище „Кирил Христов“ попаднахме на част от съоръжения, където се откриха голям брой керамика и други предмети, които се отнасят за периода V-ІV в. пр.Хр.

Преди дни под един гроб на източния акропол „Августа Траяна“ отново се попадна на материали, характерни за предримската епоха. Материали от този период се откриха край река Бедечка. Част от никропола е много близо до реката. Надяваме се в близко бъдеще да открием още интересни материали за все още малко известия тракийски период . Доскоро, на територията на античния град все още няма регистрирани материали от този период, макар да има отделни находки.

В момента проучваме горния слой от положени, а не погребани хора . Все още не сме стигнали до първичните гробове, заради които може би е построено това голямо гробно съоръжение. Засега са открити три големи гробни съоръжения плюс монолитни основи на храм. Надявам се в следващите една-две години да имаме яснота за гробните съоръжения, за тяхната хронология и развитие. Това, което в момента откриваме е много важно, за да знаем какво е ставало в края на ІV и началото на V в. на тази територия“.- категоричен е директорът на РИМ.

Росица Ранчева