Младежката оперна студия с първа премиера в Операта

Новата Младежка оперна студия в Държавна опера-Стара Загора е любима „рожба” на директора и Огнян Драганов. В студията са артист-хористите – Анастасия Алтухова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев, Живко Добрев и още Анна Янкова. Повечето от тях са бивши студенти на Огнян Драганов в Музикалната академия. С  тях той направи операта „Двамата свенливци” като студентски проект. С много ентусиазъм, позитивна енергия и завиден артистизъм младежите се вляха в Хора на Операта. И той се преобрази изцяло – енергията му се удвои и утрои.

Всеки един от Младежката оперна студия получи шанс да се изяви в роля/и на сцената на Операта. Без претенции и пазарлъци, дисциплинирано като войници, младите артисти разучиха ролите си и се изявиха и в големи и в „малки” /детски/ спектакли. Тази година през пролетта направиха и концерт в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески”.

Сега на 13 декември в 13:30 ч. е ще е техният „прощъпулник” като Младежка оперна студия – образователният концерт „В света на Операта”. Сценарият за този увлекателен спектакъл е на поетесата Мария Донева, която и ще води действието. Диригент на Камерния оркестър е Мирослав Георгиев – превъзходен пианист, приятел на младите таланти и техен наставник. В програмата на концерта са включени популярни дуети от опери на Моцарт, Доницети, Делиб, Бизе – забавни, красиви, лесни за възприемане от децата, атрактивно поднесени.

Този наш разговор преди премиерата на „В света на Операта” е посветен на любимото им изкуство – настояще и бъдеще. А също и как младите хора да бъдат приобщени, и запленени от него.

Добре ли се чувствате в Стара Загора и в Държавна опера-Стара Загора?

Миро /Мирослав Георгиев/: Добре се чувствам вече няколко години. Операта ме прие като собствено дете и ми даде изключителни възможности за развитие. Самият град е много спокоен, приятен за разхождане и в същото време има всичко, което му трябва на човек и всичко е относително близо. Което е много различно от големите градове като София, Пловдив, там винаги има проблеми с придвижването.

Мери /Мериам Шамс/: Започнах вече трети сезон да работя в нашата опера. Тук се чувствам прекрасно. Много се радвам за възможностите, които ми се дават, защото това да бъдеш на сцена не е лесна задача, изискват се доста неща и зрителите очакват да ги правиш добре.

Васо /Васо Параскева/: Като чужденка родом от Кипър /това е важно уточнение/  тук се чувствам като в свое семейство. Това е много важно за един човек, който не е от България – да се чувства удобно. В Операта ние се чувстваме така, сякаш сме у дома.

Настя /Анастасия Алтухова/: Като втората чужденка /Настя е от Украйна/ искам да кажа, че тук наистина ни приеха като част от едно голямо семейство. Имаме възможности за развитие, които в нашите родни държави не бихме имали – точно такива. На сцената показваме и своето изкуство и представяме и държавите, от които идваме.

Васо:  В моята страна – никакъв шанс да имам такива възможности! Нямаме опери и аз съм много щастлива, че съм тук!

Живко /Живко Добрев/:  Държавна опера-Стара Загора предоставя голяма възможност на млади певци да се изявяват и им дава много голяма опция за развитие. Което не бих казал, че се прави в много български театри.  Изключително сме благодарни на екипа на Операта, на г-н Драганов и на цялото ръководство. А Стара Загора е доста спокоен град. Като човек, който прекара 6 години в София, бих казал че ми идва една идея скучен. Но за сметка на това за почивка е доста приятен, защото малко време ни остава след репетициите и представленията. Тук всичко е малко бавно като темпо, спокойно като обстановка.

Настя: Хубаво е, че в самия град е по-спокойно, защото в Операта винаги е напрегнато, емоционално и енергично. И да излезеш в града е един вид релакс за нас.

Разкажете за проекта, за който сме се събрали да говорим – Младежка оперна студия, първа премиера на студията, нов образователен проект?

Миро: Имал съм досег с оперни студии и в други държави. За мен това е изключителна възможност току-що завършили певци, които тепърва стъпват на сцената, да добият опит, без който не може. Изключително трудно за един певец е да съчетава всичко, което трябва да се върши на сцената – пеене, актьорско майсторство, следене на диригент и т.н. За човек, който няма опит в това отношение, тези неща са трудни. Оперната студия прави това – тя дава възможност на певеца да се „очупи” и да придобие опит, който след това ще му служи в сериозни роли и сериозни заглавия. Продукция на Оперна студия не се приема чак толкова сериозно, колкото да речем една цяла постановка. Хората, които гледат оперната студия, са подготвени вече, че няма да видят нивото на големите постановки. Това до голяма степен премахва напрежението в младите певци, което е изключително важно. Напрежението е един от най-големите врагове в нашата професия – на певци, инструменталисти, диригенти. Когато човек се напрегне и се паникьоса на сцената, могат да се получат много лоши неща.

Живко: Идеята на Студията е популяризиране на оперното изкуство. Възможност на публиката да се срещне с млади певци, които тепърва прохождат на голямата сцена. Всеки един от нас вече има по някоя роля зад гърба си, но Студията дава възможност да се усъвършенстваме в оперното изкуство.

Как бихте обяснили на един тийнейджър „що е Опера”?

Настя: Малко „официално” ще звучи, ако кажа така – Операта е изкуство, което съчетава музика, танц, пеене….Особено важно е да не се допусне грешката да се заведе тийнейджър за първи път на някакъв тежък оперен спектакъл, на много сериозна опера – на Вагнер например, където много неща не са ясни за публиката, камо ли за младежи. Според мен първо те трябва да посетят оперни концерти /като нашия например/, да се запознаят с отделни „парчета” от операта, известни неща, които може би са чули някъде. Малко по малко да се запознават и с по-големи откъси, докато  отидат на цяла опера – може би комична, с малко герои /да може да ги запомнят/.

Живко: За мен Операта е най-сложното изкуство, което съществува в цял свят. Като излезеш на сцената, нямаш „втори вариант”, „втори кадър” като в киното, за да си поправиш грешката. Всичко, което се случи пред очите на хората е това, което остава в тяхното съзнание. Младата публика трябва да се възпитава да ходи на театър и на опера. В България, че „Изкуството е важно за душата” е изгубена кауза, което е много тъжно. По време на комунизма се е възпитавало от поколение на поколение в семейството и в училището. Докато в момента младите не са с това виждане. Тяхното внимание трябва да се привлече много по-специално. Опитваме се да го направим като артисти в такива образователни концерти. Смятам, че на младите освен комедия, ще им е интересно да гледат и драма в операта и да правят съпоставка между различни персонажи.

Мери: Трябва да ги отведем в един друг свят, където да забравят за своето ежедневие, да се откъснат от него в рамките на 2-3 часа . Да гледат и да „влязат” в красотата на сцената, да дадат от своята енергия на артистите, които да им я върнат в красиво пеене, игра и музика. Като свърши спектакълът, децата да се почувстват вдъхновени и заредени, да искат и те да правят изкуство!

Кратко съдържание, дълго действие, как да задържим вниманието им? Как да убедим тийнеджърите, че 2-3 часа на опера не е загубено време?

Миро: Не знам някой по света да е намерил отговора на този толкова сложен въпрос! За съжаление виждаме навсякъде, че класическата музика затъва все по-дълбоко и привлича все по-малко интерес. Или поне беше така допреди 2-3 години. Сега май се наблюдава Възраждане до някаква степен на интереса на младите хора. Което е може би разбираемо – в мрежи като ТИК ТОК се появяват и къси клипове, които представят нашето изкуство – те са изключително заразителни, интересни, но….някак празни. И сигурен съм, че и младите го усещат и имат нужда от повече духовна дълбочина. И тогава идват в театъра.

Живко: Хората се пренаситиха с тази „кратка култура” от социалните мрежи – от гледане на клипчета, които не оставят следа в съзнанието. За мен сцената е Храм и всички, които са на сцената, са извисени. Хората усещат, че им липсва допир до този Храм. Те дори и да не разбират едно изкуство, не разбират езика му, нашата задача като артисти е дори за минути да накараме, поне  един човек от 1000 души публика да се замисли, да се откъсне от ежедневието си и собствените си проблеми и да вникне в света на сцената.

Васо: Операта са мигове, моменти от живота на човека – първата любов, първата драма, първото нараняване. Това може да накара младежите да гледат опера – за да видят на сцената, че и  героите са влюбени – както в живота, обичат и страдат както в живота.

Мери: Докосваме душите с такива теми от живия живот.

Има ли смисъл да питам накрая: Има ли бъдеще операта?

Настя: Ще се постараем Операта да има бъдеще! Ще направим всичко възможно.

Живко: Не гледам така идеалистично, реалист съм. Според мен в нашия забързан свят определено има нужда и място за оперното изкуство. То обаче, ще намали „размера си” до такава степен, че ще стане изкуство за хора с повече възможности. В цял свят се намаляват бюджетите за изкуство, артисти остават без работа, което е изключително тъжно.  Ще дойде момент, в който Операта ще се върне в „първичната” си форма – само дворцово изкуство за заможни хора. Докато кръговратът на живота не се обърне в обратна посока. Но със сигурност ще оцелее!

Разговора води Уляна Кьосева