Русенската опера представи „Лето 893“ – апотеоз на българското слово и дух

Само могат да съжаляват онези, които не успяха да присъстват на изключителния спектакъл „Лето 893“ на Русенската опера, с който на 5 декември 2023 г. гостува на 53. Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора. Организаторите на представлението трябваше да поканят повече ученици, за да видят нагледно и усетят миг от величавата епоха на Българската държава.

В основата на „Лето 893“ е залегнал преломен момент от отечествената ни история: Борбата за утвърждаване на православната християнска вяра, премахването на гръцкия език и обявяването на българския за официален- и в светския и в духовен живот на страната. Главните герои са исторически личности – Борис- Михаил – българският цар-монах, който след години е канонизиран за светец. Човекът, който рано-рано прозира светлината  на българското четмо и писмо и прави всичко възможно за въвеждането му по всичките земи български; Владимир – Расате – българският княз, първородният син на Борис, който иска да завърти обратно колелото на историческите събития и да върне езичеството и тангризма; Симеон, който довежда до „Златния век на българската книжнина“ и до признаването на България за велика европейска държава. Разбира се има и две жени -Ермиара – съпругата на Расате, която се е заклела да отмъсти на Борис за това, че е унищожил целия й род, отказал да приеме християнството и Севина – любима на Симеон…Има още много участници в събитията, разиграли се през 893-то лято в българските столици -Плиска и Преслав – боляри, свита на Владимир-Расате, стражници, жреци и жрици, монаси и монахини, висши духовници, немски рицари, девойки — приятелки на Севина, роби, робини, народ.

Операта „Лето 893“ е написана преди повече от 50 години от композитора Парашкев Хаджиев по либрето на Банчо Банов. Вероятно не всички български опери съм гледала и слушала, но музиката на тази ме плени и развълнува. Тя се отличава с български дух, драматизъм, на места- с нежност, на други е бурна- според състоянието на героите. Тя майсторски извайва характеристиката на героите и тяхното моментно състояние – драматична за Борис- Михаил, бравурен за необуздания Владимир Расате, Симеон – разкъсван между дълга и реалността, лиричен при срещата си с любимата и гневен при диалозите му с Борис- Михаил. С много любов е написана партитурата за невинното младо красиво влюбено момиче Севина. Нейната прощална ария много ми напомняше Лиу от „Турандот“. Ермиара – е жената буря, в която бушува прабългарската кръв… С ритъма на ръченица е представянето на мощния мъжки хор на пира в двореца на Владимир, женския хор на момичетата- приятелки на Севина. Финалното изпълнение на целия хор е апотеоз на българското слово, дух, вяра и на победата на светлината.

Под диригентската палка на маестро Владимир Бошнаков , оркестърът партнираше равнопоставено на солистите, на хористите и балета, на събитията, които се разиграваха на сцената.

Сценографията и костюмите са дело на изключително талантливия Денис Иванов. Той е изчистил всичко по сцената. На нея имаше само няколко практикабли, които ставаха ту арена за битки, ту жертвен камък, ту ложе, ту маса за гуляй…Промяната в деветте картини беше само различното художествено осветление и внасяне или закриване на важни елементи – тронът, иконите…Уникални са костюмите на героите , които ни пренасят 1130 години назад– типично български, стилни, елегантни, функционални. В бяла рокля със златни елементи беше тоалетът на Севина. В огнен шик беше облечена дръзката Ермиара. Интересни са решенията на костюмите на жриците, на болярите и пр.

Либрето на Банчо Банов успява да разкрие както историческите факти, така и душевните колизии и личния живот на героите, което прави интригата още по-атрактивна.

Ясно личи идеята на постановъчния екип да се акцентува не толкова на историческия сюжет, отколкото на чувствата, мислите и действията на героите, които са общочовешки и за които няма време и място. За да стигнат по- директно посланията, заложени в сюжета, пред всяка сцена, на затворена завеса, режисьорът Пламен Бейков добавя текстове, които се изписват на старобългарски и по стените и завесата. Те са сътворени и прочетени в стила на Светото писание и „О, писменах“ . Посветени са на вярата, на спазването на десетте божи заповеди, на българското слово. Прозвучаха ми като началото на „История славянобългарска…“ – О,неразумний июроде…“

Без съмнение изключителното постижение на „Лето 893“ на Държавна опера Русе се дължи в голяма степен на солистите.  Паметно беше изпълнението на Момчил Миланов в ролята на Борис- Михаил. Каква борба между дълга към отечеството, каузата за четмо и писмо за българския народ, убедената вяра в Господ Иисус Христос и бащината обич, която е подложена на всички изпитания. Представете си, колко сила, мъжество и болка са нужни, за да ослепиш първородния си син, защото той не може да види светлината, т.е. тържеството на българското слово. Мисля, че когато Парашкев Хаджиев е композирал операта си е имал предвид точно този актьорски състав – и гласово и физически. Добромир Момеков представи самозабравилия се княз Владимир-Расате отдаден на оргии, забави, незачитане на бащината воля, вулгарно  възползвайки се от върховната позиция, в която се намира (подобни типове са пред очите ни и сега). Симеон на Теодор Петков имаше много сложна задача – от тихия черноризец, обрекъл се на великата кауза Словото българско, да разкрие безчинствата на брат си, да го победи в честен двубой и накрая да изпълни думата на баща си – да бъде коронован за цар на българите. Кадифеният баритон на Теодор, подсилен с актьорската му игра създаде жив и цялостен образ в развитие. Огнената Ермиара на чудесното мецосопрано на Глория Пенчева не остави никой безразличен. В тази красива жена се преплитаха омразата и жаждата за отмъщение, отхвърляне на християнството и връщане на вярата в бог Тангра, хитроумната жена, която чрез интриги иска да постигне целта си и в същото време -предана съпруга , влюбена в княза- хан. Много сложен образ, който тя и гласово и актьорски покри перфектно. Даниела Караиванова в ролята на Севина беше нейната противоположност. Чисто, светло, предано и жертвоготовно създание, тя беше светлина в мрачната и нечиста атмосфера в двореца, която се жертва в името на любовта.

Действията бяха многократно прекъсвани от аплодисментите на прецизната старозагорска публика. След финалните акорди нестихващи бяха възторжените овации и виковете:“Брави! Брави! Брави!“

Благодарим ви, Опера Русе! Вие направихте Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора още по- пъстър, многостранен и на високо художествено и естетическо ниво! Благодарим!

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров