Савинден е днес. Жена, която иска да зачене, изпълнява специален ритуал

Името Сава идва от еврейски език и означава “старец”, чрез него се пожелава на притежателя му “да доживее до дълбоки старини”, преведено от арабски, името означава „неволя”. Празнуват Сава, Савка, Савина. Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина

Свети Сава е основател на много манастири и на знаменитата лавра, носеща неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IV век в семейството на богати и знатни родители. Между роднините на които било поверено неговото възпитание се проявило несъгласие по време на служебното пътуване на баща му в Александрия. Това го принудило още на 18 години да постъпи в манастир, където получил образование. Обикнал живота на монах и бил подстриган за монах. Отдал се на служба на Бога, Сава посетил Йерусалим, за да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

По онова време на Изток бил прочут със строгия си постнически начин на живот преподобни Евтимий Велики. След като научил за Евтимий, младият Сава изявил желание да постъпи при него като ученик. Евтимий обаче го изпратил при Теоктист, брат в съседния манастир, с предсказанието че прилежният Сава отдавайки се изцяло в служба на Бога ще основе в бъдеще лавра и ще бъде славен от всички палестински отшелници.

И действително в Теоктистиковия манастир Сава се отдал изцяло в служба на Бога. Бил много трудолюбив, старателен, послушен, смирен. Всички се чудели и възхищавали на неговия високодобродетелен начин на живот. Когато веднъж, пътувайки за Александрия се срещнал с родителите си, те започнали да го уговарят да се откаже от монашеския си живот, но накрая отстъпили пред непоколебима воля на сина си.

След като прекарал 12 години в манастира Сава решил да се отдаде на пълно усамотение. Преселил се в една пещера и живеел там в труд и молитви. Плетял кошници, които предавал на братята си от манастира, а те му носели хляб и плодове. Така прекарал 5 години, след което отишъл при Евтимий Велики. Когато Евтимий починал Сава живял определено време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобния Герасим.

Сава мечтаел за пълно усамотение. Веднъж на сън му се явила една пещера край пресъхналия Силоамски поток. Като се събудил, той се отправил към това място и се настанил да живее в пещерата. През целия ден и по-голямата част от нощта, той се молел и пеел псалми като се хранел само с корени, които растели край пещерата. Веднъж като събрал корени в пустинята Сава видял 4 разбойника, изсипал корените пред тях. В знак на благодарност понякога разбойниците идвали при отшелника и започнали да му носят хляб и плодове. Облян в сълзи Сава говорел; „ О! Горко на душата ми! Тия люде в знак на благодеяние тъй щедро плащат!”

Така сам в пълно усамотение Сава прекарал няколко години , след което при него започнали да прииждат други отшелници, които желаели тих и самотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамския поток се заселила с пустинни жители

Преданията за тези заселници са пълни с примери за Божи чудеса. Ту по чудесен начин им се изпращала храна, ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор. Пустинните зверове послушно оставили своите леговища в пещерата; избрана от пустинник отшелник Сава за жилище..

След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която след като овдовяла отишла в един женски манастир близо до Йерусалим. След смъртта на майка си Сава получил като наследник голямо богатство. Тогава той построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници-една в Йерусалим, друга – при пещерите, където постепенно започнали да се събират много братя. Йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелниците. Сава поучавал своите събратя с думи и с личен пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование в Бога и на пълно отричане от собствената си воля.

Сава достигнал до дълбока старост. Починал тихо в пещерата си на 94- годишна възраст в 533 г.

И денят на свети Сава се тачи за предпазване от шарка и други болести. Една народна поговорка казва, че “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”. На св. Сава се приготвят ястията за следващия голям празник – Никулден.

През двата дни, за да не разсърдят светците, жените не похващат никаква домашна работа. Те приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават пред портата за здраве на деца и домашни животни и птици. Преди това жените намазват челцата на децата си с мед, за да не боледуват от шарка, която наричат „баба Писанка”.

В българските предания свети Сава често е представен като светица – покровителка на чумата. Народът ни смята, че тя е сестра на Варвара и Никола. Обредните практики на този ден са сходни на тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. „Варвара вари, Сава пече, а Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” – казва народната поговорка. На места в Североизточна България трите дни – Варвара, Сава и Никулден се тачат като вълчи празници. Там хората разказват, че Сава и Варвара са два куци вълка, които вървят след глутницата.

Денят на свети Сава е свързан и с плодовитостта. Затова на този ден жена, която иска да зачене, изпълнява специален ритуал. Заедно с най-старата жена в къщата тя трябва да приготви обреден хляб. За целта тя започва да пресява брашното с обърнато на обратно сито, а най-старата жена ритуално й нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината младата бездетна невеста ще добие рожба. За здраве и плодородие жените раздават и питки.

В същото време обредите „закрилят“ стопаните от вредното действие на злите сили. Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците – „пастир на вълците”

Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него- на 4-ти декември) и на Св. Никола (почитан ден след него-на 5-ти декември). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва:“Варвара-вари, Сава-пече (меси), Никола-гости гощава.

В някои райони на страната денят се празнува за сечено и порязано. Затова се спазва забраната да не се пипат остри предмети.

На някои места на Савинден приготвят и варено жито за помен на починалите и го раздават на гробището.

Долап.бг