Мария Клинчева – голямата дама на Старозагорската опера чества 80 години

В програмата на Фестивала на оперното и блатното изкуство (ФОБИ) 2-ри декември 2023 г. беше посветен на примата на Старозагорската опера Мария Клинчева. Поводът е нейния 80-ти рожден ден.

Фоайето на операта, където се състоя събитието се оказа тяхно за гостите и почитателите на тази изключителна дама, която в продължение на 52 години беше и все още е отдадена всецяло на Държавна опера Стара Загора. До отворения роял бяха представени два от костюмите на певицата – черната рокля от трето действие на операта „Травиата“ , а тази в екрю – на Графиня Чепрано от „Риголето“ на Верди.

Представете си Мария, както винаги витална, елегантна, облечена в дълга черна рокля и интересно пончо, развълнувана, обградена с обичани приятели, които й поднасяха не само цветя и подаръци, а своята обич, признателност и респект.

Срещата ръководи телевизионната журналистка Миглена Стойчева, също добър приятел на Старозагорската опера. На първия й въпрос „Как избрахте операта за Ваша професия и съдба“, г-жа Клинчева отвори книгата на своя живот на първа страница и започна сладкодумният си разказ. За себе си сподели, че е родена на 16 септември 1943 г. в Панагюрище. И се „пренесе“ в родното място, в родния дом с умиление, радост и гордост:

„Живеехме в стара панагюрска къща, с големи дувари, в която имаше всичко, но най-вече обич и разбирателство. Дворът беше пълен с чемшир, здравец и всички цветя. Имах прекрасно детство и много любов от родителите ми“

Когато е в трити клас даскал Петко й подарява своята цигулка с пожелание да стане най-добрата цигуларка. След три-четири години частни уроци започва да свири в Общинския ансамбъл, дори в софийската зала „България“ правят записи на панагюрски въстанически песни. Но, според Мария, за да станеш добър цигулар трябва всеки божи ден да свириш поне 4 часа, нещо, което й се струва невъзможно за нейния темперамент и …започва да пее. След девети клас отива да учи в Музикалното училище в Пловдив. На приемния изпит кандидатите са 84, а приемат само четири момичета и едно момче. Асен Диамандиев й преподава по солфеж, което е много здрава основа за бъдещата музикална кариера.

Със стипендия за отличен успех г-ца Клинчева веднага е приета в Музикалната академия в София, в класа по оперно пеене на проф. Цветана Дякович. По интерпретация преподавател й е самият Любомир Пипков. Апропо тя взема уроци и при Георги Златев-Черкин в дома му и той й предрича, че ще пее Мими от „Бохеми“.

Още в началото на студентските години тя е поканена в миманса на Софийската опера. Така се научава да усвоява сценичното пространство, мезансцени, слуша изпълнението на големи певци, наблюдава диригенти, хормайстори, хореографи, сценографи.

През 1968 г. с пълно отличие завършва Консерваторията. Държавният изпит се състои в изпълнение на 5 арии и една цяла роля. Същата година кандидатства и пак с пълна стипендия е приета да учи в Академия Киджана, Сиена, Италия.

С огромна любов и вълнение Мария Клинчева си спомня за първите си стъпки в страната на белкантото – сама, без никакви познати, с крайно оскъдни средства, но с огромно желание и амбиции да опознае и се впише успешно в този свят на изкуството. Редят се нови преподаватели, срещи с нови интересни хора, концерти и спектакли, запознаване с историческото богатство на тази мечтана страна.

Съдбата продължава да е благосклонна към младата талантлива българка , която продължава усъвършенстването си по оперно пеене като стипендиант в Академия „Санта Чечилия” в Рим, във Флоренция и в студия към Театро Комунале. Там изработва ролите на „Мими“ от „Бохеми“ и на „Сестра Анжелика“ от Джакомо Пучини. Участва в концертни програми, прави самостоятелни концерти. Със самочувствие на оперна певица през 1972 година се завръща в България с договорите си за 12 концерта в Италия през различните сезони. Директорите на Софийска и на Пловдивска опери отлагат да разговарят с нея до началото на новия творчески сезон през септември. Прибира се в Панагюрище да си почине преди да тръгне към Италия и там получава писмо от Комитета за културата, с което я известяват, че е разпределена за солистка в Старозагорската опера, където имат нужда от сопрано като нея.

„Отзовах се в Стара Загора. Питах къде се намира операта. Казаха ми и на стълбището към служебния вход виждам един беловлас господин, доста изискан и авторитетен и го питам:“Къде мога да се разпея?“ – спомня си г-жа Клинчева. Така се запознава с маестро Димитър Димитров, който е епоха в близо 100-годишната биография на Старозагорската опера.. Той моментално я спечелва за каузата „опера“ като й предлага

неустоимата роля на „Аида“ в едноименната опера на Верди. През годините с Маестрото изработват 14 от централните роли от репертоара й, който включва над 50 роли. Отделно от това са концертите. За седем години тя получава екстрена категория, а след още 3 години – висша.

По време на много вълнуващата и паметна среща имаше мултимедия, която представи откъси от различни опери с участието на Мария Клинчева, както и богат снимков материал. Имаше и сълзи за колегите, които вече са на небесната сцена, имаше усмивки и искрен смях за неизбежни гафове. Мария разказа за гостуването си в Куйбишев, днешен град Самара, в ролята на Неда от „Палячи“ на Леонкавало и Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски. По всеобщо правило през онези години всички представления се представяха на български език. Но как Татяна ще пее в Русия на български. Само за 20 дни, тя разучава тежката партия Татяна Ларина на оригинален език и гастролът е блестящ.

82 спектакъла в ролята на Елена от „Хубавата Елена“ има г-жа Клинчева. За много забавни моменти с Видин Даскалов и Арон Аронов разказа тя. Прелюбопитни бяха спомените й за срещата в панагюрката Елена Николай-световно известна оперна певица… В продължение на 21 години тя е в основния певчески състав на концертите по музика на проф. Петър Жеков, когото тя е наричала гальовно Пьотр Жейковски (по подобие на Чайковски)

Малко известен факт е, че в продължение на много години тя е преподавател към НТС на италиански език. Реализира се като преводач на различни фирми. От три години е преводач в Държавна опера Стара Загора. До момента е направила преводи от италиански на български на 11 либрета на опери, които се поставят на сцената на Държавна опера Стара Загора.

Повече от два часа аристократката по душа сподели част от спомените си, от мечтите си, от трудностите и победите. Тя отново показа какъв великолепен артист и широко скроен човек е панагюрката Мария.

Финалът дойде с едно много мило и вълнуващо писмо от кмета на Панагюрище Желязко Гагов послучай мъдрата годишнина от рождението на тяхната именита съгражданка. Стана ясно, че Мария Клинчева притежава символичния ключ на родния си град и копие от Панагюрското златно съкровище. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров изпрати на актрисата голяма кошница цветя.

Благодаря,Мария, че ми подари толкова красив и емоционален следобед. Ти винаги си била звезда, която свети със собствен блясък. Годините не успяха да те победят, защото духът и талантът ти са дар Господен.

Бъди здрава и напиши книга за пътят ти към голямото изкуство.

С уважение и респект Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров