Българските имена на дванадесетте месеци от годината
„Имената на дванадесетте месеци от годината,които използваме днес в България са от латински произход.
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво.
Ето,как са ги наричали:
- Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) – така старите българи наричат месец януари.
„Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
- Малък Сечко (Сечко, Съчен) – така старите българи наричат месец февруари.
„Месецът на страшния лед“ – това е значението на старобългарски.
- Сухи (Сух) – така старите българи наричат месец март.
„Сухият месец“ – това е значението на старобългарски.
- Брезов (Брязок) – така старите българи наричат месец април.
„Многоцветният месец“ – това е значението на старобългарски.
- Тревен (Тръвен, Цветен) – така старите българи наричат месец май.
„Тревистият месец“ – това е значението на старобългарски.
- Червеник (Изок) – така старите българи наричат месец юни.
„Червеният месец“ – това е значението на старобългарски.
- Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – така старите българи наричат месец юли.
„Месецът на жътвата“ – това е значението на старобългарски.
- Зарев (Орач) – така старите българи наричат месец август.
„Месецът на оранта“ – това е значението на старобългарски.
- Руен (Руй) – така старите българи наричат месец септември.
„Изобилният (плодородният) месец“ – това е значението на старобългарски.
- Листопад – така старите българи наричат месец октомври.
„Месецът на падащите листа“ – това е значението на старобългарски.
- Груден – така старите българи наричат месец ноември.
„Месецът на грудките“ – това е значението на старобългарски.
- Студен – така старите българи наричат месец декември.
„Студеният месец“ – това е значението на старобългарски.“
От страницата на
Антон Георгиев