Захари Карабашлиев ще представи новия си роман „Рана“ в Стара Загора

Тази вечер, навръх Въведение Богородично – големият празник на християнското семейство и на православната младеж, от 18:00 ч. в Изложбена зала „Лубор Байер“ Стара Загора , писателят Захари Карабашлиев ще представи новия си роман „Рана“. По думите им книгата е отзвук от болките на „една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали“.

Историята в „Рана“ проследява Сава – бежанец от Одринска Тракия след Балканските войни, който е студент по право в София, и Елиза – генералска дъщеря, талантлива пианистка, ученичка в последен клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка — новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.

По думите на Карабашлиев той самият е минал през романите, които са изграждали в съзнанието му дадена историческа епоха и е обърнал влияние на това, колко са му повлияли те. Не с фактологията, а с настроението и душевността на хората от тази епоха.  

„Англоезичният свят, върху който имам наблюдение е по свързан с нехудожествената литература. Ако искам нещо да науча за дадена епоха чета нехудожествена литература“, отбеляза той и отбелязва, че историята в „Рана“ не е свързана толкова с войната, колкото с времето на войната. Епохата. За да напише книгата е прочел много архиви, спомени и дневници на нисшия команден състав и на генералите на Българската армия по онова време.

„Всяко нещо, което пиша трябва да има личен елемент. И лично да го съпреживея“, сподели Карабашлиев. – Ако си свършиш работата както трябва, хората го съпреживяват като лично твое, следователно лично тяхно. И те имат конкретни реални въпроси към образите.“

Авторът отбеляза, че дневниците на младите момчета участници от войната са затрогващи. И техните думи ние продължаваме да употребяваме, техните копнежи са същите, които и ние имаме, неразрешените им проблеми, болки и любови…

„Това са малките истории, които правят тъканта на по-голямата история“, казва Карабашлиев.  

Карабашлиев посочи, че спомените от семейната история ни оттласкват от злободневието, от телевизорите, от дисплеите с фалшиви новини.

„Тези рани биха могли да заздравеят по- лесно, ако бъдат обговорени, ако бъдат третирани със спомените ни“, казва той. По думите му заглавието „Рана“ е дошло в самия край на процеса на писане.  

Романът излезе на пазара с клеймото на издателство „Сиела”.

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Автор е на романа „18% Сиво“, който е преведен в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Вторият му роман „Хавра“ излиза през 2017 г., а четири години по-късно авторът издава „Опашката“, която е адаптирана от Явор Гърдев в едноименно представление в Плевенския театър.

Карабашлиев е носител на Националната литературна награда за български роман на годината (2018 и 2022 г.), роман на годината (фондация ВИК), „Христо Г. Данов“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови творби са публикувани в книги, сборници и списания, превеждани са на различни езици, а разказът „Разсейки“ през 2018 г. е включен в американската антология „Най-добрата европейска проза“.