„Картата от Мадаба“ е най-старото оцеляло оригинално картографско описание на Светите земи

„Картата от Мадаба“ е най-старото оцеляло оригинално картографско описание на Светите земи. Мозаечната карта от Мадаба е най-старата известна географска подова мозайка в историята на изкуството.

Картата от Мадаба, известна още като Мозаечната карта на Мадаба, е част от подова мозайка в ранновизантийската църква Свети Георги в Мадаба, Йордания. Картата от Мадаба изобразява част от Близкия изток и съдържа най-старото оцеляло оригинално картографско изображение на Светите земи и особено на Йерусалим. Датира от шести век след Христа.

Гръцката православна църква „Свети Георги“ в Мадаба, Йордания, е не само дом на някои от най-красивите икони в региона. Това е и мястото, където се намира най-интригуващата (и разкриваща) карта на Светите земи: така наречената „Карта Мадаба“, сложна подова мозайка, датирана от 6 век, най-старото картографско изображение на Светите земи, запазено до ден днешен.

Първоначално картата била с размери 21×7 метра и била направена с повече от два милиона „тесери“ (т.е. мозаечни камъни). Но земетресение унищожава Мадаба почти изцяло през 8-ми век и градът е изоставен до 19-ти век. През 1884 г., когато на мястото, където се е намирала старата базилика, се строи новата църква „Св. Георги“, мозайката просто е намерена отново и е включена в новата сграда.

Обхваща по-голямата част от региона, от Ливан до делтата на Нил, от север на юг и от Средиземно море до източната пустиня, от запад на изток. В него са представени повече от 150 градове, села, градове и интересни места, включително някои изключително интригуващи символи, които според някои археолози представляват места за поклонение.

Например картата показва две риби една срещу друга. Единият сякаш плува обратно от Мъртво море, докато другият плува към него, в река Йордан. Но е добре известно, че рибите не могат да оцелеят в Мъртво море (все пак не се нарича „Мъртво море“ от чист произвол). Поради това повечето историци и археолози тълкуват това като символ на среща на християните.

Картата не е ориентирана на север, както са съвременните карти. Всъщност е обърната на изток към олтара на църквата поради много специфична причина: позицията на местата на самата карта съвпада напълно с действителните посоки на компаса. Съвсем естествено е да мислим, че поклонниците, посещаващи тази църква, ще се ориентират с помощта на тази карта, знаейки къде трябва да се насочат, ако посещават Йерусалим, Йерихон, планината Небо, Гедара или Тибериадското езеро, само за да споменем някои от дестинациите, изобразени в нея.