Оперният режисьор Славчо Николов пред „Долап.бг:“Моята теза в операта „Евгений Онегин“ е, че няма по-голям ад, от ада на пропуснатите възможности!“

Господин Николов, с какво операта „Евгений Онегин“ от Пьотр Илич Чайковски Ви привлече днес, близо век и половина от създаването й?

Като всяко класическо заглавие произведението е актуално, както вчера, така и днес. Темата, върху която разгръщам постановката е “Няма по-голям ад, от ада на пропуснатите възможности“. И днес много често, предложените от съдбата ни възможности, не оценяваме или подценяваме, пропускаме момента и сетне безкрайно съжаляваме, но при свършен факт. Поучението е, че в мигът, в който ни се отдадат възможности, трябва веднага да ги хванем с две ръце, да им се радваме, да ги ценим, отглеждаме и уважаваме.

Романът в стихове на Александър Сергеевич Пушкин, облечен в прекрасната музика на Чайковски има много линии и колизии. Вие на кои акцентувате във Вашия прочит?

Неслучайно руснаците считат „Евгений Онегин“ за най-руския роман, който обхваща много теми за живота въобще. Героите са архeтипи, а не само индивидуални образи. В този смисъл руският прочит е много по-различен от този, който ние европейците можем да направим . Не се опитвам да се вглъбявам в архeтипи, в символики, кой герой на какво е символ. По-скоро се спирам върху взаимоотношенията между хората.

Какъв е Вашият Онегин?

Опитах се максимално близко да бъде до описанието на Пушкин. Той е честен човек, но със страшно голямо его, което му изиграва голям номер. По биография на образа, на него всичко му е дадено даром – произход, отглеждане, богатство, хай-лайф среда, но когато остава сам, осъзнава, че не това са най-важните неща в живота. На Онегин не мога да противопоставя никой друг герой от операта. Той живее сам за себе си.

А поетът Владимир Ленски?

Ленски е друг тип, който също пропуска възможностите, които му предлага съдбата. С прекалено голямата си романтичност и поетична вглъбеност, той също пропуска възможността да запази любовта на Олга.

Единствената героиня Татяна Ларина използва момента. В противовес на нормите на поведение по онова време, тя пише искрено писмо до Евгений Онегин и разкрива любовта си към него. Но за съжаление среща егоцентриста, който доста грубо отхвърля чувствата й. Честта на Онегин не му позволява да се възползва от чистотата и искреността на Татяна.

Още един е много интересният образ – на княз Гремин, нали?

Гремин е много интересен образ. Той е човек, който се е самодоказал в своето развитие. Той е герой от войната, от реални бойни действия, издигнал се в йерархията до царското семейство. Показал е себе си като заслужен боец. И още нещо, мъдрият Гремин високо цени всеотдайността и верността на съпругата си и я обича безкрайно.

Успяхте ли да намерите пълно покритие на образите сред солистите на Старозагорската опера, за да реализирате Вашата концепция?

Да, абсолютно с всеки актьор работя индивидуално. В същото време ги карам да открият своя герой, в който ще се превъплътят. Всеки си има дадени опорни точки, но трябва да намери себе си, това, което най-много му лежи – певчески и актьорски.

Кои солисти изпълняват главните роли?

Ролята на Онегин е поверена на двама интересни баритони – Валери Турманов и Йосиф Славов (участва в Опералия). Четири солистки ще влязат в образа на Татяна – Тамара Калинкина, Беса Лугичи, Гергана Георгиева (спечели конкурс), Емилия Джурова. Провокирам ги да разгърнат ролите си така, както биха реагирали при такива ситуации. Княз Гремин ще изпълняват Ивайло Джуров и Юлиан Константинов. Ролята на Олга е поверена на Даниела Дякова и Глория Пенчева. В ролята на Ленски са Ивайло Йовчев и Николай Моцов.

Разбира се участват хор, балет, оркестър…Постановката е много пищна, подкрепена с мултимедия и различни ефекти.

Сценографията и костюмите на са Гендони. Как неговото изкуство е в подкрепа на Вашата теза?

С Гендони доста поработихме и се уцелихме в нашите търсения. Русия е европейска държава в Азия и е азиатска в Европа. Т.е. трябва да бъде нещо специфично. За радост той успя да постигне тази симбиоза – между европейската култура и руската самобитност.

Операта се изпълнява в оригинал на руски език, с титри за публиката.

Премиерата е на 23 и 24 ноември 2023 г. С нея ще бъде открито 53-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство.

„Евгений Онегин“ е руски роман в стихотворна форма от Александър Сергеевич Пушкин. Сюжетът се харесва на Пьотър Илич Чайковски и той пише едноименна опера. Съществуват екранизации на романа. Произведението е преведено на много европейски езици и се счита за световна класика.

Чайковски замисля операта за млади изпълнители. Завършва я през 1878 година. За първи път „Евгений Онегин“ е поставена на сцена през 1879, в Малий театър, в Москва. Първото представяне в Болшой театър е през 1881 година. Заглавието присъства в репертоара на оперните театри, по цял свят. Има стотици аудио и видеозаписи.

Първата постановка на „Евгений Онегин“ на старозагорска сцена става през 1952 г.

На 4 февруари 1965 г. е втората реализация на заглавието. Третата премиера на „Евгений Онегин” е осъществена на 22.9.1973, е на голямата модерна сцена.

Половин век по-сетне „Евгений Онегин“ отново ще стъпи на сцената на Държавна опера Стара Загора.

Росица Ранчева