Мона Лиза в непосредствена близост – любопитно

Aко някой се е опита да погледне Мона Лиза в непосредствена близост, от сантиметри остава изумен – устните. Замръзвате в пълно объркване, защото е невъзможно да се намери нито едно петно, нито една мазка на четката. Дори и най-дребната. Можете да увеличите изображението, стига да искате, никога няма да ги видите. Дори и с микроскоп.

Нещо повече, когато изследователите направиха рентгенова снимка на Мона Лиза, не видяха и те дори една мазка на четката, но откриха нещо невъобразимо – 30-ет прекрасно положени слоя боя, един върху друг. Нямате представа колко тънки – 1 микрометър. (За сравнение, диаметърът на човешкия косъм е 80 микрометра.) Оказа се, че там все пак има нанасяне на мазки боя от Леонардо, но колко фини – дължина една четиридесета от милиметъра.

Леонардо използва лупа, за да нанесе мрежа от тези микро-докосвания с четка, а след това нанася най-финия слой боя. И така 30 пъти: слой щрихи, слой боя.

Така се появява магията на Мона Лиза. Най-меките преходи от цвят към цвят. Усещането, че жена е заобиколена от въздух. Най-меките сенки. Оттук и цялата мистерия на гения на Леонардо, който е бил с майка италианка и баща от Близкия Изток, вероятно евреин или арабин. Понякога, гледайки Джоконда може да си помислите, че тя сега ще проговори, че още диша.

Техниката сфумато е „живата вода“ на Леонардо. Да Винчи прави всичко, за да накара Мона Лиза да се възприема, като жива. Използва ли художникът сфумато, значи няма да видите ясни линии и резки преходи от цвят в цвят. Напротив, един цвят ще се влее нежно в друг. Това създава илюзията за едва забележима мъгла между зрителя и образа. (От италиански sfumato се превежда като мъгла.)